Арабис е многогодишно тревисто вечнозелено растение. Има многобройни леторасти – цъфтящите са изправени и неразклонени, вегетативните са разклонени и стелещи се, като образуват доста плътна туфа. Листата са овално удължени, с вълнообразна петура, сивозелени, фино овласени, на върха на летораста образуват розетка. Цветът е клас, плодът шушулка. В диво състояние арабисът е разпространен в Северна Европа, Северна Америка, Азия до Далечния изток. Колкото по на юг расте, толкова на по-голяма надморска височина се среща. Разпространено е и у нас – в планините, под името Arabis alpina, но се касае за географски вариетет на същото растение. В декоративното градинарство се използват сортове с бели, розови или кичести цветове, пъстролистни сортове, също и различаващи се по височина и компактност на растението.

Сортове: Обикновеният арабис е А. Албида (А. кауказика) – височина 22,5 см, разпростира се на 60 см. Обикновените цветове са бели. С кичести цветове е сортът Flore Pleno. Цветовете не са само бели – Pink Pearl е розов сорт, a Coccinea – червен, листата на Variegata са с бели краища. Не всички видове се разпростират колкото А. албида. A. blepharophylla Spring Charm е компактно растение с малиненопурпурни цветове, a A. ferdinandi-coburgi Variegata образува спретнати розетки от листа с ярки шарки през цялата година.

Място и почва: На слънчево до лека полусянка. Предпочита лека и добре дренирана почва. Към богатството на почвата и нейната влага е непретенциозен. Арабисът е доста сухоустойчив и практически не се нуждае от грижи.

Размножаване: Разделете туфите арабис наесен или засадете резници в сандъче на открито през лятото.

Болести и неприятели: Напада се сравнително рядко от болести. Чест проблем е бялата ръжда, която се появява в края на пролетта при повишаване на температурата. Болестта влошава значително външния вид на растенията, като причинява жълти петна по листата и по-рядко по стъблата. При единични нападнати растения се препоръчва изрязването и  унищожаването на нападнатите части или цялата надземна част на растението. При масово нападение може да третирате растенията с фунгицид.

Друг често срещан проблем е гниенето, което атакува  коренищата, когато арабисът се отглежда на по-тежки почви, които често се преовлажняват. Борбата с гниенето се състои в отглеждането на арабиса върху добре дренирани почви. Арабис често се напада  и от някои неприятели. Характерна за него е арабисовата мушица, която причинява деформации и окапване на цветните пъпки. Борба се провежда само при силно нападение, което значително намалява декоративния ефект на растението. Използват се и системни инсектициди. Друг чест проблем са листните въшки.