Разнообразието от видове е голямо. Цъфтят в гъсти групи от сини цветове в селските дворове или в дребни туфи от ярки дисковидни цветове в малките градини. Има анемонии за средната или задната част на цветния бордюр и други, съвсем различни, за алпинеума или за поляна с дървета. „Типична” анемония не съществува – цветовете й са звездовидни или куповидни, листата – насечени или просто нарязани, цъфтежът може да е през пролетта, лятото или есента, а под почвената повърхност може да има грудки, ризоми или фиброзни корени. Въпреки многообразието видовете и сортовете се разделят на три групи. Маргаритоцветните анемонии са с много тесни венчелистчета, разположени около златист диск, цветовете (3,5 см) се появяват напролет. Засадете ризомите или грудките на около 5 см дълбочина през 10 см през септември. По-популярни, но не толкова трайни са макоцВетните анемонии. Куповидните цветове (5 см) са ярко обагрени в бяло, розово, червено, бледолилаво или синьо. Те са предпочитани при аранжирането на букети. Накиснете грудките за една нощ преди засаждане -засадете ги през 10 см с острата част нагоре на дълбочина 5 см. Засадете през септември, за да цъфнат през март – април или през март – април, за да цъфнат през юни – септември. Японските анемонии – 60 см-1,5 м, са бордюрни многогодишни с дисковидни цветове (5 см), цъфтят между август и октомври.

Сортове:  Първа от маргаритоцветните видове цъфти А. бланда (февруари – април). Растение за сухо и слънчево място. Ако мястото е влажно и на полусянка, спрете се на А. апенина (март – април). И двете растения достигат 15 см височина, обикновено са сини, но има бели и розови сортове. А. немороза също принадлежи към тази група, въпреки че цветовете й са звездовидни, а не маргаритоподобни. Макоцветните анемонии са сортове на А. коронария -височина 15-30 см, разпростират се на 15 см, всички виреят на слънце или лека сянка. Поредицата de Caen цъфти с прости цветове, но в различни багри. Едно-багрени сортове са The Bride (бял), Mr Fokker (син), Hollandia (червен) и His Excellency (червен). За полукичести или кичести цветове изберете поредицата St Brigid – например The Admiral (бледоморав) и Lord Lieutenant (син).

Описаните по-горе анемонии се отглеждат от ризоми или грудки, като много малко от тях достигат височина над 30 см. Подходяща за средната или задната част на бордюра е късноцъфтящата японска анемония -многогодишно. От двата вида по-разпространена е А. японика (А. хибрида) – цветове с бели или розови венчелистчета, стъбла високи 90 см-1,5 м. Queen Charlotte (полукичест, розов) е популярен сорт, както и Honorine Jobert (обикновен, бял). Whirlwind е полукичест, бял и Richard Ahrens – полукичест, розов. Другият вид японска анемония е по-нисък – А. хупехензис – 60-90 см. Известни сортове са Hadspen Abundance (обикновен, розов), September Charm (обикновен, розов), Bressingham Glow (полукичест, розовочервен) или Prince Henry (полукичест, розово-червен).

Място и почва: Анемониите предпочитат леки, влажни, богати на хумус почви с добра водопропускливост. Растенията добре реагират на пролетното мулчиране с градински компост. Важно е да запомним, че анемоните не обичат пре-саждането и им е нужно време, за да дойдат на себе си след такъв стрес. В първата година след засаждането съсънките растат много бавно. В следващите години те се развиват силно и образуват цели колонии. Ако трябва да се разделят плантациите, най-добре да се прави през есента (след като прецъфтят или в ранна пролет.

Размножаване: Маргарито- и макоцветни анемонии: разделете туфите в края на лятото. Японски анемонии: не изваждайте растението. Отрежете част с корен отстрани на туфата и засадете напролет.