Сем. Сенникоцветни – Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание: Едногодишно тревисто растение. Стъблото е кухо, набраздено, покрито с малки власинки и високо до 2 метра. Листата са простоперести, като долните са с дръжка, назъбени или врязани, яйцевидни, заострени или продълговати. Горните листа са пересто нарязани или триделни с линейно ланцетни дялове. Цветовете са без чашка, събрани в сложни 8 – 12 лъчни сенници. Венчелистчетата са бели, несраснали, с 5 тичинки. Плодът е продълговато яйцевиден. Цъфти м. май – юни.

Разпространение: Отечеството му е Мала Азия. У нас е култивирано растение.

Употребявана част: За медицински цели се събират семената на растението.

Бране и сушене: Анасонът се жъне малко преди узряването на семената, след което се оставя да доузрее и се вършее, за да се избегне оронването им. Да се внимава преди жъненето да няма в нивата бучениш, чиито плодове приличат на анасоновите, но са силно отровни. Бученишът трябва да се махне преди жътвата. Изсушеният анасон е с жълтеникав или сиво-жълтеникав цвят, с характерна миризма и сладникав вкус.

Действие и употреба: Анасонът има успокояващо, газогонно, пикочогонно и отхрачващо действие. Употребява се при кашлица, задух, за увеличаване млякото у кърмачките, смущение в храносмилането, при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Външно анасон се използва при възпаление на очите – за компреси и промивки, както и за лапи при рани и циреи.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжичка счукани плодчета от анасон се киснат 1 час в 500 мл гореща вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.