Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Алиум (Декоративен лук)

Allium

Алиум (Декоративен лук)

Алиумът е представител на големия род на луковете, състоящ се от повече от 1250 вида. Съществува изключително разнообразие от форми и размери. Някои видове алиум достигат над метър и петдесет височина, а други се подават едва на няколко сантиметра от земята. Едни лукове имат големи и месести листа, а други – тънки и остри. Широката палитра от багри на цветовете ги прави прекрасни за рязан цвят или за сухи букети. Те могат да намерят място във всяка градина, дори и в най-претъпканата, защото не заемат много място, а предават настроение и колорит във всяко кътче, където са поставени.

Лу­ко­ве­те мо­гат да се из­пол­з­ват в гру­по­ви за­саж­да­ния, сме­се­ни бор­дю­ри, а нис­ко­рас­тя­щи­те ви­до­ве – на ка­ме­нис­ти ал­пи­не­у­ми. Сря­за­ни­те цве­то­ве на лу­ко­ве­те мно­го дъл­го, почти две сед­ми­ци, ще ук­ра­ся­ват ин­те­ри­о­ра ви, а из­су­ше­ни­те рас­те­ния мо­гат да се из­пол­з­ват за съз­да­ва­не­то на су­хи бу­ке­ти. От лу­ко­ве­те мо­же­те да съз­да­де­те и гра­ди­на с неп­ре­къс­нат цъф­теж.

Видове: Сред най-чес­то от­г­леж­да­ни­те са пла­нин­с­ки­те лу­ко­ве. То­ва са ви­со­рас­тя­щи рас­те­ния с лис­та, ко­и­то са при ко­ре­на, и топчес­ти съц­ве­тия на стеб­ла, ви­со­ки до 100-180 см. Към та­зи гру­па се от­на­сят де­ко­ра­тив­ният лук, ви­со­кият, стъл­бо­вид­ният с ро­зо­ви, ли­ла­ви или ви­о­ле­то­ви цве­то­ве и ня­кои дру­ги ви­до­ве. Бла­го­да­ре­ние на своя ръст те из­г­леж­дат доб­ре и в ком­пак­т­ни гру­пи на мо­ра­ва­та, и мо­гат да из­пъл­ня­ват в ком­по­зи­ци­и­те фун­к­ци­я­та на до­ми­ни­ращ вер­ти­ка­лен ак­цент.

Лу­ко­ве­те с цве­то­но­си на ви­сочина 30-80 см под­хож­дат за сме­се­ни бор­дю­ри ка­то рас­те­ния в сре­ден план. В то­ва чис­ло вли­зат си­ният лук, тъм­но­пур­пур­ният лук, лу­кът крис­то­фии с ли­ла­ви звез­до­вид­ни цве­то­ве, съб­ре­ни в ог­ром­ни съц­ве­тия-топ­ки с ди­а­ме­тър до 25 см. Мно­го прив­ле­ка­те­лен е Алиум шу­бер­ти, кой­то об­ра­зу­ва го­ле­ми раз­ро­ше­ни чадърчета, ко­и­то на­пом­нят за­ря.

За бор­дюр­но за­саж­да­не се из­пол­з­ва шнит – алиум с дъл­ги тръ­бо­вид­ни лис­та, ко­и­то фор­ми­рат гъс­ти ту­фи, ук­ра­се­ни с мал­ки ли­ла­ви или ро­зо­ви съц­ве­тия.

Нис­ки­те лу­ко­ве се за­саж­дат на гру­пи на пред­ния край на сме­се­ни­те ле­хи, на ка­ме­нис­ти­те гра­ди­ни и в плос­ки­те ро­ка­рии. В та­зи гру­па вли­за лу­кът с ши­ро­ки си­ни лис­та и плът­ни топчес­ти среб­рис­ти съц­ве­тия на къ­си цве­то­но­си.

Отглеждане: По­вечето лу­ко­ве са свет­ло­лю­би­ви, за­то­ва за тях се из­би­рат слънчеви мес­та и юж­ни скло­но­ве с доб­ре дре­ни­ра­ни рох­ка­ви пло­до­род­ни почви. Доб­ра­та ос­ве­те­ност оп­ре­де­ля и ин­тен­зив­ност­та на ок­рас­ка­та на цве­то­ве­те и лис­та­та. Пред­почита­на­та ре­ак­ция на почве­ния раз­т­вор е близ­ка до не­ут­рал­на­та. При рН, по-нис­ка от 5, почва­та тряб­ва да се ва­ру­ва. При под­го­тов­ка­та на учас­тъ­ка за за­саж­да­не на лу­ко­ве се вна­ся на мяс­то­то ком­пост и пъл­ни ми­не­рал­ни то­ро­ве с мик­ро­е­ле­мен­ти в за­ви­си­мост от по­ка­за­те­ли­те за пло­до­ро­ди­е­то й. Как­то всички лу­ко­вични рас­те­ния, та­ка и де­ко­ра­тив­ни­ят лук е мно­го чув­с­т­ви­те­лен към не­дос­та­тъчния ка­лий в почва­та. От­личен по­доб­ри­тел по то­зи по­ка­за­тел се явя­ва дър­вес­на­та пе­пел. Лу­ко­ве­те доб­ре по­на­сят и неп­ро­дъл­жи­тел­на­та су­ша, и крат­ков­ре­мен­но­то пре­ов­лаж­ня­ва­не на почва­та. Дос­та­тъчна­та вла­га е не­об­хо­ди­мо ус­ло­вие за нор­мал­но­то раз­ви­тие на рас­те­ни­я­та в пър­ва­та по­ло­ви­на на ве­ге­та­ци­он­ния пе­ри­од, ко­га­то се фор­ми­рат лис­та­та и цве­то­но­си­те. При не­дос­та­тъчна вла­га рас­те­жът на лис­та­та се пре­ус­та­но­вя­ва и от­но­во тръг­ва при по­ли­ва­не.

При от­г­леж­да­не­то на лу­ко­вични ви­до­ве от ро­да Allium в зо­на­та на уме­ре­ния кли­мат е най-доб­ре да из­ко­па­ва­те вся­ка го­ди­на лу­ко­ви­ци­те след уз­ря­ва­не­то на се­ме­на­та и из­съх­ва­не­то на лис­та­та и от­но­во да ги за­саж­да­те на­е­сен. Ра­бо­та­та е в то­ва, че те­зи лу­ко­ве ид­ват от по­я­са на пла­ни­ни­те в Цен­т­рал­на Азия – зо­ни с топ­ло за­суш­ли­во ля­то и зи­ма с чес­ти за­топ­ля­ния. В ро­ди­на­та си след за­вър­ш­ва­не­то на ве­ге­та­ци­я­та в края на юни лу­ко­ви­ци­те на те­зи ви­до­ве се на­ми­рат до есен­та в топ­ла­та су­ха почва. Дъж­до­ве през то­зи пе­ри­од прак­тичес­ки ня­ма. Ако при нас вто­ра­та по­ло­ви­на на ля­то­то се ока­же прох­лад­на, ос­та­ве­ни­те в почва­та лу­ко­ви­ци мо­гат да бъ­дат по­ра­зе­ни от бо­лес­ти или да заг­ни­ят. За­то­ва е най-доб­ре да се из­ко­па­ят, доб­ре да се из­су­шат и до есен­та да се съх­ра­ня­ват при стай­на тем­пе­ра­ту­ра в су­хо и про­вет­ря­е­мо по­ме­ще­ние.

На мяс­то с бла­гоп­ри­ят­ни еко­ло­гичес­ки ус­ло­вия лу­ко­ви­ци­те мо­гат да не се из­ко­па­ват вся­ка го­ди­на, но при сгъс­тя­ва­не рас­те­ни­я­та ще ста­нат по-дреб­ни и ще цъф­тят зле.

През есен­та лу­ко­ви­ци­те се за­саж­дат след про­дъл­жи­тел­но по­ни­же­ние на тем­пе­ра­ту­ра­та на почва­та и въз­ду­ха, обик­но­ве­но в края на сеп­тем­в­ри. От­пи­мал­на­та за вко­ре­ня­ва­не­то на лу­ко­ви­ци­те тем­пе­ра­ту­ра е око­ло 10 гра­ду­са на почва­та. Дъл­бочина­та на за­саж­да­не на лу­ко­ви­ци­те тряб­ва да бъ­де оп­ре­де­ле­на та­ка, че над гор­на­та точка на лу­ко­ви­ца­та да има почвен слой, ра­вен на три ви­сочини на са­ма­та лу­ко­ви­ца. Съ­от­вет­но го­ле­ми­те лу­ко­ви­ци се за­саж­дат значител­но по-дъл­бо­ко от дреб­ни­те. Най-доб­ре е да са­ди­те в нав­лаж­не­на браз­да. От­го­ре тряб­ва да мулчира­те с пре­го­рял обор­с­ки тор или торф, ко­е­то ще въз­п­ре­пят­с­т­ва об­ра­зу­ва­не­то на почве­на ко­ра. Есен­та рас­те­жът на ко­ре­ни­те про­дъл­жа­ва, до­ка­то тем­пе­ра­ту­ра­та на почва­та не пад­не до 2-3 гра­ду­са. Лу­ко­ви­ци­те на ня­кои ви­до­ве мо­гат да се са­дят и пред про­лет­та след съх­ра­не­ние в прох­лад­но су­хо по­ме­ще­ние. Дреб­ни­те лу­ко­ви­ци е най-доб­ре да се сло­жат в торф, за да не из­съх­нат.

Ви­до­ве­те алиум, ко­и­то имат по-го­ле­ми ко­ре­ни­ща, се от­г­леж­дат ка­то мно­го­го­диш­ни кул­ту­ри и се раз­м­но­жа­ват чрез де­ле­не на храс­ти­те. Рас­те­ни­я­та се пре­саж­дат през 3-5 го­ди­ни, по­ня­ко­га до­ри през 7 го­ди­ни, но в то­зи случай рас­те­ни­я­та тря­ба да се про­реж­дат и да не се до­пус­ка са­мо­за­ся­ва­не. Оп­ти­мал­ни­те сро­ко­ве за за­саж­да­не са ран­на­та про­лет и краят на ля­то­то, ка­то пред­ви­ди­те вре­ме, в ко­е­то дреб­ни­те лу­ко­ви­ци да се вко­ре­нят пре­ди сту­до­ве­те. Вся­ка про­лет учас­тъ­кът тряб­ва да се раз­рох­к­ва дъл­бо­ко, да се изчис­т­ва от рас­ти­тел­ни­те ос­та­тъ­ци и снеж­на­та пле­сен.

Гри­жи­те за рас­те­ни­я­та по вре­ме на ве­ге­та­ци­я­та обик­но­ве­но включват пле­ве­не, раз­рох­к­ва­не и мулчира­не на почва­та. Рас­те­ни­я­та се по­ли­ват са­мо при явен не­дос­та­тък на вла­га, под­х­ран­ват се обе­за­тел­но през про­лет­та след из­рас­т­ва­не на лис­та­та, а съ­що та­ка и във фа­за бу­то­ни­за­ция и об­ра­зу­ва­не на лу­ко­ви­ци­те и в края на ля­то­то с фос­фор­но-ка­ли­е­ви то­ро­ве за по­доб­ря­ва­не на пре­зи­му­ва­не­то на рас­те­ни­я­та. За про­лет­но­то под­х­ран­ва­не се из­пол­з­ват ком­п­лек­с­ни ми­не­рал­ни то­ро­ве с мик­ро­е­ле­мен­ти, ка­то се под­би­рат фор­ми с по­ви­ше­но съ­дър­жа­ние на азот в нит­рат­на фор­ма. Ля­то­то се пра­вят под­х­ран­ва­ния с течни то­ро­ве и с раз­т­во­ри на ми­не­рал­ни то­ро­ве. При ав­гус­тов­с­ко­то под­х­ран­ва­не гра­ну­ли­ра­ните фос­фор­но-ка­ли­е­ви то­ро­ве се вна­сят в су­хо със­то­я­ние. През зи­ма­та рас­те­нията мо­гат да се мулчират с торф или ком­пост.

Размножаване:  Различните видове алиум се раз­м­но­жа­ват чрез се­ме­на и ве­ге­та­тив­но. Се­ме­на­та се за­ся­ват през про­лет­та или есен­та. Рас­те­ни­я­та се пи­ки­рат на доб­ре ос­ве­те­ни ре­до­ве. При се­мен­но раз­м­но­жа­ва­не тряб­ва да се отчитат два важ­ни еле­мен­та. На пър­во мяс­то, се­ме­на­та на мно­го ви­до­ве алиум, сред ко­и­то на де­ко­ра­тив­ния лук, по­ник­ват са­мо при пред­зим­но по­ся­ва­не, след въз­дейс­т­ви­е­то на ком­п­лекс от ус­ло­вия през есен­но-зим­ния се­зон. На вто­ро мяс­то, при от­г­леж­да­не­то от се­ме­на на мно­го ви­до­ве лук той за­почва да цъф­ти на 3-8 го­ди­ни, след ка­то лу­ко­ви­ци­те са дос­тиг­на­ли ма­са­та, дос­та­тъчна за реп­ро­дук­тив­но раз­ви­тие.

Ве­ге­та­тив­но­то раз­м­но­жа­ва­не на лу­ко­вични­те ви­до­ве алиум ста­ва при де­ле­ни­е­то на лу­ко­ви­ци­те и об­ра­зу­ва­не­то на лу­ко­вички-дет­ки, ко­и­то се раз­ви­ват око­ло го­ля­ма­та лу­ко­ви­ца. Сте­пен­та на по­ник­ва­не и спо­соб­ност­та за об­ра­зу­ва­не­то на дет­ки са ви­до­ви приз­на­ци. При от­г­леж­да­не­то на рас­те­ния от се­ме­на ту­фи­те мо­гат да се де­лят след тре­та­та го­ди­на. Раз­де­ле­ни­те час­ти пред­с­тав­ля­ват час­ти от ко­ре­ни­ще­то с два-три не­пов­ре­де­ни фи­ли­за и доб­ре раз­ви­ти ко­ре­ни. При всички ви­до­ве на съц­ве­ти­ят­га мо­гат да се об­ра­зу­ват мал­ки лу­ко­вички. Тях­но­то об­ра­зу­ва­не мо­же да се сти­му­ли­ра из­кус­т­ве­но чрез ря­за­не на пъп­ки­те. Те мо­гат да се из­пол­з­ват за за­саж­да­не.

  |  Views: 539  |  Прочетено във Вестник за градината