Сем. Змиярникови – Araceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение със слабо разклонено, триръбесто стъбло, високо до 1,5 м. Коренището е хоризонтално, с приятна миризма. Листата са линейно мечовидни, с ципесто влагалище, червеновиолетово в краищата си. Съцветието е цилиндрично, като покривният лист продължава над него, жълтозеленикаво, с многобройни дребни цветчета. Околоцветника е с 6 продълговати, обратно яйцевидни листчета. Тичинките са 6. Плодът е суха червена многосеменна ягода. Цъфти м. май -юли.

Разпространение: Среща се рядко из мочурливите места на Средна България.

Употребявана част: За медицински цели се събират коренищата на растението.

Бране и сушене: Коренищата от аир се вадят есента, септември – октомври или пролетта, март – април. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е жълто кафява отвън, а отвътре бяла със зърнест лом, с приятна миризма и парливо горчив вкус.

Забележка: Растения, приличащи по външен вид на блатния аир, се разпознават по това, че корените им нямат никаква миризма.

Действие и употреба: Билката има апетитовъзбуждащо действие, подобрява храносмилането и премахва стомашни и чревни спазми. Употребява се при липса на апетит, киселини в стомаха, сърдечни и бъбречни страдания, хистерия, хипохондрия, жълтеница, воднянка. 

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка нарязани коренища от аир се киснат 2 часа в 300 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. За стимулиране растежа на косата се правят фрикции със следната отвара: 3 с.л. нарязани коренища от аир се варят 15 мин в 400 мл винен оцет.