Адиантум (Adiantum)  е една от най-обичаните папрати с над 200 вида, някои от които са студоустйчиви и растат на открито. Всеобщ любимец е видът капилус-венерис наричан у нас венерин или богородичен косъм. Има пълзящи стъбла, от които излизат изящни перести листа върху нежни черни дръжки. Всички надземни части са покрити с невидим восъчен налеп и по този начин по тях не се задържа вода. Оттук и названието на растението, тъй като адиантум означава ненамокряем.

Сортове: Adiantum capillus–veneris –  класическите Венерини коси със светлозелени листа,  разположени по черни гъвкави дръжки с дължина до 30 см;  Adiantum polifilum – е най-едрия вид с големи корени и стъбла с дължина около метър, а неговите черни твърди дръжки са покрити със симетрични малки листенца;  Adiantum raddiantum – има черни стъбла и многочислени светлозелени листа.

Отглеждане: Адиантумите не обичат ярката слънчева светлина. Предпочитат полусянката. Тези папрати не понасят сланите и острия студен вятър. Чувстват се зле в запрашени, пропити с цигарен дим помещения. Оптималната температура за адиантум е 15°С-20°С. Ако е по-топло, листата му стават бледи, жълтеят, съхнат и се чупят.

Поливайте с мека вода, като внимавате корените да не остават сухи. Зимните поливки са по-редки, но не бива да се допуска пресъхване. Влажността на въздуха в помещението трябва да бъде повишена, особено през лятото. Налага се пръскане с пулверизатор поне два пъти на ден. Така освен повишаване влажността на въздуха се поддържа и чистотата на листата. През лятото адиантумът може да се подхранва с течен тор на всеки две седмици.

Размножаване: Папратите се разсаждат през пролетта. Почвената смес трябва да бъде от две части торф, една част горска почва и пясък. Внимателно разделете разрастналите се корени на адиантума, а заедно с тях и надземната част. Кореновата шийка не трябва да се заравя, тъй като това може да доведе до загниване на младите листа. Размножават се и чрез спори,  но това е доста трудоемък процес.