Родина на малко известната у нас абелия са субтропичните райони на Югоизточна Азия. При нашия климат се отглежда за стайна или балконска украса.

Като саксийна култура абелията е сравнително дребно растение с тънки, дълги, увиснали клончета, които докато са млади, са обагрени в красив розов цвят, а след това стават кафяви. Много красиво изглеждат дребните, продълговати, заострени към върха листенца, разположени срещуположно. На цвят са тъмнозелени и блестящи.

Цветовете са сравнително едри, с пет сраснали листчета, събрани в кичести съцветия, които излизат от пазвите на листата. Окраската обикновено е бяла, при различните сортове може да бъде с жълто или розово гърло или изцяло розова. Ароматът им е силен и много приятен. Цъфти продължително – от април до късна есен. Семена при нашите условия завързва изключително рядко.

Отглеждане: Абелия расте добре на светли, но защитени от обедното слънце места. През лятото изисква обилно поливане, често опръскване с прохладна вода и подхранване с минерални и органични торове. През зимата поливките са умерени и само когато почвата добре просъхне. Почвата трябва да е добре запасена с хранителни вещества, плътна и водопроницаема. Реакцията (рН) трябва да е слабо кисела – 5,5-6. Поради интензивния растеж понякога се налага да се пресажда по два пъти през лятото. Когато се отглежда в контейнер, пресаждането се извършва на две-три години.

През пролетта се изрязват изсъхналите клонки, а дългите се съкращават наполовина.

Размножаването става през пролетта с полувдървесинени клончета, които се вкореняват много лесно през цялата пролет и лятото. За вкореняването се използват влажен пясък, перлит или торф. Младите растения бързо оформят красиво храстче и зацъфтяват още същото лято.

Размножаване: Абелия се размножава със семена. Семената се сеят в роккава пропусклива почва на дълбочина 10 – 15 см. Полива се обилно докато израсте.

Неприятели: Абелията е предпочитана храна за ларвите на много пеперуди. Цветето страда от нападенията на акари, листни въшки, щитоносни въшки, трипси. Борбата с тях е трудна, затова се препоръчва, както и при всички други растения, да се внимава да не се завъдят.