Якаранда (Jacaranda) е красиво дърво принадлежи към семейството Bignoniaceae. В природата са познати повече от 49 видове от рода Jacaranda, чиято родина е Южна Америка – Аржентина, Бразилия, Уругвай, Централна Америка и Карибските острови. Много от видовете якаранда са широко разпространени по целия свят като декоративни растения, особенно в тропическите и субтропическите райони на Австралия, Нова Зеландия, Индия, Фиджи и Южна Африка.

Зрялото дърво може да достигне височина до десет метра. Стволът на якарандата се покрива със сиво-кафява кора, която при младите растения е гладка, а при възрастните става люспеста. Клоните имат зигзаообразна форма и червеникаво-кафяв оттенък. Листата са големи с дължина 45 см и се състоят от множество перести няколкосантиметрови листа, които много приличат на папрат.

Цветовете на якарандата са събрани в съцветия, които се образуват на върха на младите и гъвкави клончета и увисват под тежестта им. Понякога броят на цветовете в едно съцветие достига до деветдесет. Обикновено цъфтежът започва в края на пролетта — началото на лятото и продължава около два месеца. След цъфтежа се образуват плоски шушулки, с оригиналната форма, в която се развиват множество семена-перца. При пълна зрялост, шушулките се втвърдяват като дърво.

Отглеждане: Якарандата е топлолюбиво растение и е силно податливо на измръзване. Младите дървета дори при температура от -3°C могат да загинат, но възрастните спокойно понасят по-ниски температури, като за кратко застудяване до -8-10°C. У нас якаранда може да се отглежда само в стайни условия. За да се развива добре и да цъфти, саксията трябва да се постави в близост до слънчев прозорец. В по-топлите райони якарандата може да издържи лятото в градината или на балкона, а през зимата в зимната градина или оранжерия. Растението обича слънчево място, добре дренирана песъчлива почваи и е чувствително към силни ветрове. За сметка на това добре понася засушаване, макар да обича обилно поливане.

Размножаване: Якарандата естествено се размножава чрез семена и резници.