Енциклопедия

Щитоносни въшки

Coccidae

Щитоносни въшки

Щитоносните въшки (сем. Coccidae) са много вредоносни неприятели за овощните растения и са в състояние да предизвикат изсъхване не само на отделни скелетни клони, а при силно нападение и на цели дървета. В зависимост от формата на тялото и на щита щитоносните въшки са обособени в две групи – сферични и плоски щитоносни въшки. 

Преобладаващата част от познатите щитоносни ни въшки зимуват като ларви от първа и втора възраст върху клонките и клоните на нападнатите растения, развивайки от едно до три поколения годишно. Със затопляне на времето, обикновено през април, при въздушна температура 8-10ºС ларвите напускат местата на зимуване, придвижват се към интензивно развиващите се растителни части и започват  да се хранят.

Щитоносните въшки се размножават по полов път, като при част от тях се наблюдават и изразени външни различия между мъжките и женските индивиди. Повечето щитоносни въшки се размножават чрез снасяне на яйца, от които се излюпват ларви. Женските индивиди на калифорнийската щитоносна въшка обаче раждат ларвите си в периода от началото на юни до средата на юли. След излюпването си ларвите пълзят известно време, намират подходящо място, където започват да се хранят, след което загубват подвижността си и образуват щитчета.

Щитоносните въшки вредят, като смучат сок от всички части на дърветата – листа, леторасти, клончета, клони, от кората на стъблото и от плодовете. При силно нападение листата преждевременно окапват, прирастът намалява, леторастите закържавяват, отделни клони изсъхват и постепенно загива цялото дърво. Някои щитоносни въшки отделят изобилно медена роса, върху която се образува чернилка вследствие развитието на голям брой сапрофитни гъби. Така се нарушава нормалната фотосинтеза на растенията, а това се отразява неблагоприятно на развитието им. Върху плодовете, в мястото на прикрепване на калифорнийската и някои други щитоносни въшки, тъканта остава зелена, а около нея се образува червен ореол. При силно нападение плодовете остават недоразвити, деформирани и окапват преждевременно.

Известни са много видове щитоносни въшки, но най-голямо значение имат обикновената сливова щитоносна въшка, лъжекалифорнийската стридоподобна щитоносна въшка, калифорнийската щитоносна въшка, жълтата стридоподобна щитоносна въшка, червената стридоподобна щитоносна въшка , виолетовата стридоподобна щитоносна въшка, черничевата щитоносна въшка, ябълковата запетаевидна щитоносна въшка и лозовата подвижна щитовка.

 

Обикновена сливова щитоносна въшка (Parthenolecanium corni Bouche)

 

При тази въшка се наблюдават силно изразени различия между мъжките и женските индивиди. Щитчето на женските има полусферична форма и е залепено за тялото й. Мъжките индивиди нямат щитче и приличат на останалите видове насекоми. Сливовата щитоносна въшка развива едно поколение годишно и зимува като ларва от втора възраст.

 

Лъжекалифорнийска стридоподобна щитоносна въшка (Quadraspidiotus ostreaformis Curt.)

 

Възрастната женска има крушовидна форма и лимоненожълт цвят на тялото със зеленикав оттенък. Щитчето е кръгло, в средата изпъкнало, концентрично зонирано. Лъжекалифорнийската щитоносна въшка развива едно поколение годишно. Зимува като ларва от втора възраст върху кората на дърветата.

 

Калифорнийска щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus Comst.)

 

Възрастните женски индивиди имат кръгло тъмносиво щитче, слабо изпъкнало в средата, с две жълто-кафяви петна. Тялото е интензивно лимоненожълто, гръбнокоремно сплеснато. Ларвите на мъжките индивиди имат продълговато овално, сиво-кафяво щитче. Възрастните мъжки са с една двойка крила, дълги антени, три чифта крака и светложълто тяло. Развива две поколения годишно и зимува като ларва от първа възраст по кората на клоните и стъблата.

 

Жълта стридоподобна щитоносна въшка (Quadraspidiotus pyri Licht.)

 

Щитчето на женската въшка е плоско и кръгло, в средата слабо изпъкнало, оранжево до жълто-червено. Тялото й има овално крушовидна форма, с лимоненожълт до кафяв цвят. Мъжките индивиди от този вид щитоносни въшки са с продълговато овално до елипсовидно, слабо изпъкнало щитче с тъмнооранжев цвят в единия край, а в другия – маслиненозелен до сиво-черен. Развива едно поколение годишно и зимува като ларва от втора възраст по кората на клоните, в чаталите, вдлъбнатините или цепнатините на стъблото и т.н.

 

Червена стридоподобна щитоносна въшка (Epidiaspis leperii Sign.)

 

Щитчето на женските индивиди е кръгло, слабо изпъкнало в средата, жълто, а по периферията сиво-бяло. Тялото им е продълговато-овално, червено оцветено. Има едно поколение годишно и зимува като полово развита и оплодена женска.

 

Виолетова стридоподобна щитоносна въшка (Parlatoria oleae Colvee.)

 

Щитчето на възрастните женски индивиди е масленозелено, кръгло, в средата слабо издуто. Тялото на въшката има петоъгълна форма и е обагрено във виолетов цвят. Развива две поколения годишно. Зимува като възрастен женски индивид.

 

Черничева щитоносна въшка (Pseudolacapsis pentagona Targ.)

 

Щитчето на женските индивиди е кръгло, слабо изпъкнало в средата, бледожълтеникаво на цвят. Тялото им е с крушовидна форма и жълто-розово оцветяване. Ларвите на мъжките индивиди са с тесни продълговати, бели щитчета. Възрастните мъжки имат един чифт крила, а тялото им е жълто-оранжево оцветено. При наши условия развива три поколения годишно и зимува като напълно развита възрастна женска по кората на нападнатите растения.

 

Ябълкова запетаевидна щитоносна въшка (Lepidosaphes ulmi L.)

 

Щитчето на женската въшка е стеснено отпред, а към задния край се разширява и наподобява мидена черупка или запетая, откъдето е получила името си. Тялото й е с крушовидна форма и бледожълтеникав цвят. Мъжките индивиди са бели, с един чифт добре оформени крила. Развива едно поколение годишно. Зимуват яйцата, които се намират под щитчето на женското насекомо.

 

Лозова подвижна щитовка (Pseudococcus citri Risso.)

 

Женските индивиди са жълто-кафяви, с тъмна надлъжна линия, покрити с бял восъчен налеп, достигащи на големина 4-5 мм. Отстрани на тялото са разположени 34 добре развити израстъка, а на последното членче – 2 дълги нишки. Зимува недоразвитата женска, под старата и напукана кора в нападнатите растителни части. Формира 3-4 поколения годишно.

 

КОНТРОЛ

 

Борбата срещу различните щитоносни въшки включва зимна резитба с изрязване и унищожаване на нападнатите сухи клони. Химични мерки за контрол могат да се проведат както през зимния, така и през вегетационния период. Зимно пръскане се провежда след преминаване на студовете в края на зимата до набъбване на пъпките, когато зимуващите щитоносни въшки напускат укритията си и се придвижват към клоните. За зимно третиране се използват препаратите акарзин -3%, масло РЗ-0,3% и паразомер-2%. Пръска се с груба струя, която трябва добре да облее всички части на дървото, включително ствола и дебелите клони. Вегетационните третирания се извършват по време на разпълзяването на ларвите от новите поколения с подходящи разрешени инсектициди.

 

  |  Views: 4020  |  Прочетено във Вестник за градината