Причинител на болестта Шарка по сливата е вирусът Plum pox virus, който предизвиква една от най-вредоносните вирусни болести по много земеделските култури. Тя е причина за унищожаването на сливовата култура в цели райони и за ограничаването на най-ценния български сорт Кюстендилска синя слива. От овощните дървета се нападат още и кайсията и прасковата.

Вирусът на шарката по сливата се пренася чрез присаждане. В природна среда той се разпространява и чрез няколко вида листни въшки – голяма сливова листна въшка (Brachycaudus cardui), малка сливова листна въшка (B. helichrisi), прасковена листна въшка (Myzus precisae), M. varians, хмелова листна въшка (Phorodon humuli) и други. Напоследък се срещат данни, доказващи присъствието му в полена и в семената на заразените дървета.

Разпространението на болестта се определя от здравното състояние на изходните майчини растения и от фитосанитарните условия при производството на посадъчния материал.

По сливовите дървета признаците на болестта се появяват в началото на лятото. Върху листата се образуват светли дъгички, вълнообразни линии или други фигури, но най-типични за диагностиката на тази болест са пръстеновидните петна. Със застаряването на листата симптомите се маскират и през втората половина на лятото се забелязват трудно. При някои сортове петната и пръстените придобиват зелен цвят, докато останалата част на листа пожълтява. Тези признаци са известни като “обратна шарка”. При друга група от сортове признаците се проявяват едновременно под формата на хлоротично и некротично прошарване. Върху плодовете се формират единични или многобройни бразди и пръстени, които могат да бъдат повърхностни или потънали на различна дълбочина. В мястото на повредите плодовото месо е некротирало, изпълнено с клей и в много случаи сраства с костилката, върху която също се наблюдава пръстеновидно напетняване. Нападнатите плодове узряват преждевременно и опадат 2-3 седмици преди редовната беритба. Те са безвкусни и неподходящи за консумация както в прясно състояние, така и за преработка. При някои сортове, например при Едра зелена ренклода, се наблюдава редукция на растежа, засъхване на отделни клони, а след 3-5 години цялото дърво загива.

Шарка по кайсията

По листата на кайсията симптомите на шарката се проявяват като светлозелени пръстени и дифузни линейни прошарвания по дължината на нерватурата или като некротични напетнявания. В зависимост от чувствителността на сорта петната върху плодовете могат да бъдат светложълти, със зелен център или некротични и потънали дълбоко в тъканите. Пръстените се отпечатват и върху костилката на плода.

Шарка по прасковата

По листата на прасковата и нектарината се появяват дифузни светли петна и просветляване на нерватурата. Листните петури в горната си половина са стеснени. Външните симптоми са видими през кратък период от вегетационния сезон, след което вирусът преминава в латентна форма. Върху плодовете се развиват симптоми, подобни на повредите по сливата. В зависимост от чувствителността на сорта тяхната интензивност е различна.

Черешата и вишната също се сочат като естествени гостоприемници на вируса и показват признаци, сходни с тези на другите костилкови видове.

КОНТРОЛ

При поява на болестта шарка по сливата е необходимо  изкореняване на старите и болни от шарка сливови дървета или насаждения и създаване на нови с устойчиви или толерантни спрямо повредите по плодовете сортове. Тези мерки трябва да обхващат дворните, промишлените и крайпътните дървета. В силно заразените райони не трябва да се създават овощни разсадници за дървесни видове, гостоприемници на патогена. Производство на здрав посадъчен материал може да се извърши чрез съчетаване на  методите на термотерапията и тъканните култури. Срещу насекомите-преносители на вируса трябва да се провежда борба посредством подходящи разрешени инсектициди.

От сливовите сортове високо устойчиви и толерантни към болестта са сортовете Стенлей, Стенлей плъм, Ана Шпет, Ажанска, Монфордска, Тулео Тимпуриу, Изобилие, Чачанска найболя, Ашатан, Опал, Жълта едра слива, Алтанова ренклода, Онтарио, Виолетова ренклода, Хубава Лувенска, Бюлска ранна, Нансийска мирабелка, Софийско чудо, Септемврийска слава, Балева слива, Кехлибарена слива и други. Напетняванията, които се развиват по тези сортове, са дребни и плитко разположени, без да засягат плодовото месо.

От кайсиевите сортове полска устойчивост към болестта проявяват сортовете Амандорла долче, Унгарска, Александрийска, Амброзия, Луизетова.

Силно чувствителен спрямо шарка по сливата е прасковеният сорт Елберта.