Като причинители на чума по овошките са известни голям брой видове от род Armillaria, образуващи общ паразитен комплекс. От тях преобладаващо разпространение има видът Armillaria mellea (Wahl. & Fr.) Karst, познат като пънчушка. Той има кафяво-жълта шапка, покрита с множество тъмни люспици. От долната й страна са разположени бледожълти радиални пластинки. Крачето е дълго 7-10 cм и след отваряне на шапката върху него остава бял пръстен. Гъбата има многобройни гостоприемници сред овощните и горските дървесни видове.

Инфектираните дървета имат редуциран растеж. Листата им се оцветяват в кафяво-червеникав цвят много по-рано наесен в сравнение с листата на здравите дървета. Тъканите в базалната част и върху корените на растенията са меки и некротични. Под кората на загиналите участъци се забелязват бели мицелни уплътнения. Върху корените и в почвата около тях се наблюдават тъмнокафяви шнуроподобни образувания. В края на август и в началото на септември в основата на загиналите дървета се образуват туфи от гуглести гъби. Развитието на болестта е на огнища, които постепенно се разширяват.

Патогените се запазват като мицел в заразените дървета и като шнуроподобни образувания в почвата. Те проникват директно през ненаранени тъкани в растението.

Силни прояви на болестта се наблюдават в насаждения, създадени върху наскоро изкоренени гори, върху песъчливи, добре дренирани почви, с кисела до слабо алкална реакция.

КОНТРОЛ

Нови овощни насаждения не трябва да се създават върху стари овощни градини или върху горски терени. Необходимо е внимателно унищожаване на заразените дървета, без да се оставят пънове. Препоръчва се създаване на санитарни канавки около първично болните растения. Фумигацията на почвата има слаб ефект върху разпространението на болестта, тъй като шнуровидните структури проникват на голяма дълбочина.

Подложките на повечето костилкови овощни видове са силно чувствителни към причинителя на чума по овошките. Толерантност е установена само при подложките Червена караджейка и Жълта джанка ТМ-2.

Ябълковите подложки са умерено чувствителни, а крушовите са до голяма степен толерантни спрямо болестта.