Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Чернилка по лозата

Чернилка по лозата предизвиква бактерията Erwinia vitivora (Baccarini) Du Plessis. Тя има повсеместно разпространение и е особено силно вредоносна за лозовите вкоренилища и за младите насаждения.

След обелване на кората около мястото на присаждането на младите лозички се наблюдават светлокафяви, а впоследствие почти черни петна, които обхващат проводящата система – камбий, лико и дървесина. Петната са единични, разпръснати или слети. Първоначално растежът на засадените болни лозички е нормален. По-късно развитието  им се  редуцира, тъй като кореновата система е слабо развита. Оттокът на органичните вещества в местата, повредени от чернилката, се задържа, поради което върху растението се появява надебеляване. Листата на тъмно оцветените сортове почервеняват, а на белите пожълтяват. Върху листната петура се развиват дребни воднисти точици, а върховете на леторастите се изкривяват и некротират.  По цветовете, младите завръзи и чепките се наблюдават повреди от същия тип. Обикновено след 2-3 години лозичките загиват, а насажденията се разреждат.

При заразяване на стари растения пъпките върху силно засегнатите рамена, чепове и плодни пръчки не се развиват или дават слаби леторасти с хлоротични напетнявания. Повредените части обикновено изсъхват в периоди на засушаване.

Бактерията се запазва в инфектираните лозички и в почвата. Разпространява се с лозов посадъчен материал и с калеми. В растенията прониква през рани, образувани по време на присаждането и обработката на почвата, от градушки, насекоми и мразове или през водните пори на листата. По-нататъшното развитие на патогена се извършва в проводящата система.

Благоприятни условия за развитие на чернилка по лозата се създават, когато облагородените лозички се съхраняват в инфектиран и преовлажнен пясък, при висока температура или при създаване на млади насаждения върху тежки и недобре дренирани почви.

 

КОНТРОЛ

 

За да се ограничи появата на чернилка по лозата, задължително е да се използва зрял лозов материал. Лозовите вкоренилища трябва да се създават върху нови, добре дренирани площи. Пясъкът, в които се заравят лозичките, трябва да се обеззаразява с формалин, разреден в съотношение 1:50. Лозичките се нареждат във вертикално положение, така че да са заровени само корените. Температурата трябва да се поддържа между 0 и 5ºС, а влажността на въздуха под 70%. Лозичките се лекуват в продължение на една седмица чрез потапяне до спойката в разтвор от танин – 0,1%. Той стимулира както бързото вкореняване, така и калусирането на повредените тъкани. Оздравяване на резниците и калемите може да стане чрез натопяване в разтвор от хинозол – 0,1%, съответно за 72 и 24-48 часа. Преди засаждане лозичките трябва да се накисват в разтвор от хинозол – 0,5% за 10-12 часа. Добър резултат се получава и след потапяне в разтвор на хлорамин Б-0,1% при същите условия.

 

  |  Views: 697  |  Прочетено във Вестник за градината