Причинител на червени листни петна по сливата и джанката е гъбата Polystigma rubrum (Person) De Candolle. Червени листни петна по сливата се развиват почти ежегодно във всички основни сливопроизводителни райони на страната, поради което имат голямо стопанско значение за културата.

Обикновено признаците на болестта се появяват само върху листата, най-често в края на пролетта, под формата на неясно ограничени, жълтеникаво-белезникави петна. Постепенно те стават оранжево-розови до червени и се открояват ясно върху листната петура. Големината на петната варира в значителни граници и може да достигне до 30 mm в диаметър. Засегнатата тъкан силно надебелява и се превръща в строма. Петната са леко вдлъбнати от горната страна и изпъкнали от долната. При висока степен на нападение листата се завиват по дължината на главната жилка, некротират и опадат, което се отразява негативно върху залагането на плодните пъпки за следващата година и върху възможностите за успешно презимуване на растенията. 

Патогенът се съхранява в окапалите листа под формата на мицел, който се разраства и формира плодни тела. Образуваните в тях спори узряват сравнително дружно, подемат се от възходящите въздушни течения и от вятъра и се разнасят по околните дървета. На големи разстояния заразата се разпространява рядко. При тази болест вторични инфекции през лятото не са наблюдавани. Заразяванията спират с изчерпване на зимните спори в презимувалите листа.

Ниската температура и доброто навлажняване са необходимо условие за узряване на плодните тела след презимуване. Освобождаването на спорите, покълнването и заразяването е възможно само при наличие на свободна капка вода. Поради това при чести и продължителни валежи през пролетта и особено в периода на цъфтеж червените листни петна се развиват интензивно. При засушаване формирането на спорите се преустановява. Чувствителни към болестта са младите листа от 1-ия до 43-ия ден, след което те стават имунни поради развитието на покривните и механичните тъкани.

КОНТРОЛ

Необходимо е дълбоко заораване на нападнатите листа за ускоряване процеса на минерализация. Освен това чрез него се създават благоприятни условия за развитие на суперпаразитите на патогена и се затруднява освобождаването на образуваните спори. Вегетационни пръскания се извършват по време на цъфтежа, непосредствено след прецъфтяването и още 1-2 пъти през 12-14 дни, докато има благоприятни условия за заразявания, с подходящи разрешени фунгициди.

Силно чувствителени спрямо червени листни петна по сливата са сортовете Кюстендилска синя слива, Кралица Виктория, Ана Шпет, Троянска слива, Италианска, Ажанска, Караджейка, Сакарка.

Сравнително толерантни спрямо болестта са сортовете Монфорска, Хубава Лувенска, Осоговска едра, Синя юбилейна, Силистренска, Гуляева, Хал, Ранна бюлска, Стенлей, Стринава, Дряновска, Тулеу Грас, Осоговска едра, Синя юбилейна, Джеферсон, Жълта афъзка, Червена афъзка, Балева слива.

Сравнително слабо се нападат от червени листни петна и използваните в практиката джанкови подложки.