Цинара (Cynara) всъщност е латинското име на известния артишок – вид  многогодишни зеленчуци, отглеждани заради месестата основа на кошничката, която се яде. Въпреки това цинарите се срещат по-често в бордюра, отколкото в зеленчуковата градина. Като цъфтящи растения са много ефектни. Дълбоко нарязаните листа са високи до 90 см, а през лятото се появяват подобните на магарешки бодил съцветия, заобиколени от бодливи прицветници. Използвайте ги за изсушени букети или за ядене.

Сортове:  Ц. кардункулус е най-подходящият за отглеждане вид – височина 1,8 м, цъфти с бели, сини или бледолилави съцветия от юли до септември. Бодливите листа отдолу са мъхести. Ц. сколимус е по-популярна като зеленчук, листата й не са толкова декоративни, а стъблата са по-ниски (1,5 м). През зимата покривайте кореновите шийки и на двата вида със слама или торф.

Отглеждане: Към температурата артишокът е доста толерантен. Той проявява задоволителна устойчивост на ниски температури, макар да отстъпва на повечето отглеждани у нас студоустойчиви зеленчуци. В нормално влажни почви може да понесе понижения до 5-6 и повече градуса под нулата. У нас при добро загърляне презимува успешно. Към влагата обаче проявява високи изисквания. Недостигът й се отразява чувствително на развитието му. Опасно е обаче  преовлажняването, особено застояването на вода върху почвата. В такива случаи не само добивът се понижава, но загиват и растения. По отношение на почвата също има определени изисквания. Расте на различни типове почви, но претенциите  му към тяхното плодородие са големи. Те трябва да са дълбоки и да са богати на органични вещества  и хранителни елементи в усвоима форма.

Размножаване: Засейте семената от цинара през април при температура 10-12°С. Разсадете през май. Може да разделите туфите напролет.