Цикадите имат широко разпространение, но тяхното значение като вредители по овощните дървета, лозата и ягодоплодните растения е сравнително ограничено. Най-съществени повреди по овощните дървета, лозата и ягодоплодните растения нанасят рогатата цикада и розената цикада , които са в състояние да се изхранват с голям брой растителни видове.

Цикадите имат характерна триъгълна глава, с добре оформен челен дял. Крилата са добре развити, но насекомите са слабо подвижни и при обезпокояване прелитат на къси разстояния. Краката също са добре развити и цикадите са в състояние да извършват големи и бързи скокове. Цветът на тялото при отделните видове е различен – от светлозелен до тъмнокафяв или пъстър. Ларвите приличат на възрастните индивиди, тъй като цикадите имат непълно превръщане.  Зимуват като яйца или възрастни индивиди. В състояние са да развият от едно до няколко поколения през годината.

Повреди по растенията се нанасят в процеса на яйцеснасяне или хранене на ларвите и на възрастните. Женските индивиди на рогатата цикада правят чертичковидни прорези с яйцеполагалото си върху кората на едно-, две- и тригодишните клонки, в които нареждат яйцата си. На следващата пролет прорезите се разширяват и при силно нападение са толкова много, че клонките могат да бъдат почти изцяло покрити с раковини. Постепенно те се превръщат в рани, през които навлизат причинителите на голям брой гъбни и бактерийни заболявания. Вследствие на нанесените повреди нападнатите дървета отслабват. При масово нападение е възможно изсъхване на млади дървета. Розената цикада смуче растителен сок от листата на дърветата, поради което в мястото на храненето се образуват светли, почти бели напетнявания, предизвикващи некротиране на тъканите. В повредените участъци могат да бъдат наблюдавани кожиците, освободени при линеенето на ларвите, както и екскременти, с което се влошават основните жизнени процеси.

Най-съществени повреди по овощните дървета, лозата и ягодоплодните растения нанасят рогатата цикада и розената цикада , които са в състояние да се изхранват с голям брой растителни видове.

 

Рогата цикада (Ceresa bubalus F.)

 

Възрастното насекоми има тревистозелен до жълто-зелен цвят на тялото. Горната и предната част на гърдите са добре развити, хитинизирани, по-тъмно оцветени. Предната част на главата е почти отвесна, а отстрани и отгоре има по един остър рог. Крилата се ципести, силно развити. Коремчето е светложълто и при женските индивиди има добре оформено кафяво яйцеполагало. Ларвата прилича на възрастното, но е по-дребна от него и върху гърба си има израстъци. Непосредствено след излюпването си тя е сиво-белезникава, а след това придобива по-тъмна окраска. Има едно поколение годишно и зимува като яйце с неразвит зародиш в прорезите на кората на едногодишните, двегодишните и по-рядко върху тригодишните клони на овощните дървета.

 

Розена цикада (Edwardsiаna rosae L.)

 

Възрастните индивиди имат удължено, бледожълто тяло, с големина 2,6-3,4 мм. Главата е добре развита, а крилата са по-дълги от коремчето. Непосредствено след излюпването ларвата е сребристобяла, а по-късно добива сиво-белезникав цвят. Зимува като яйце по розата и шипката. Развива 3 поколения годишно.

 

КОНТРОЛ

 

Специфични мерки за контрол срещу цикадите обикновено не се провеждат. Широкоспектърните инсектициди, използвани за борба срещу други видове насекомни вредитители, дават задоволителен ефект и срещу цикадите.