Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Цевна бактериоза (черно гниене) по кръстоцветните култури

Цевната бактериоза (черно гниене) е силно вредоносна болест, която се развива върху всички кръстоцветни култури, но има най-голямо стопанско значение за главестото и цветното зеле, които могат да бъдат унищожени изцяло както  разсадите, така и възрастните растения.

Причинител на болестта е бактерията Xanthomonas campestris (Pam.) Dows. pv. campestris.

Засетите болни семена не покълнват. При по-слаба инфекция е възможно гниене на подсемеделното коляно, което бързо обхваща целите растения. Понякога болните растения продължават развитието си, но то е забавено  и не успяват да завият глави. При напречен пререз на стъблото се вижда пръстен от черни точки. Вторичната инфекция, през вегетационния сезон, обикновено започва от хитатодите (водните пори), разположени по периферията и се проявява като увяхване и жълтеене, често с V-образна форма във връхната част на листата. Впоследствие се наблюдава разрастващо се потъмняване на нерватурата, което достига до дръжката на листа, образувайки плътна черна мрежа. Обхванатите тъкани избледняват, засъхват и добиват пергаментов вид. Повредите могат да започнат и от механични рани върху листата или от корените, вследствие на почвена инфекция. При ранно кореново заразяване младите растения загиват, а листата на старите – засъхват и лесно се отделят. В листните отпечатъци се виждат тъмни точки, които представляват некротирали проводящи съдове. От тях при влажно време изтича жълт бактериален ексудат. В периода на съхранение черното гниене не се развива, но засадените болни семенни растения бързо загиват на следващата пролет. Върху листата на цветното зеле се образуват разпръснати хлоротични петна, предизвикващи пригор и завяхване, а по цветните части се развива черно гниене. Подобни повреди се наблюдават върху алабаша и ряпата.

Бактерията се запазва в болните растителни остатъци, в почвата, в семената (до 3 години) и в семенните растения. Тя се разсейва чрез дъждовните капки и стичащата се вода, чрез хранещите се насекоми и т.н. В растението бактерията обхваща проводящата система.

Развитието на болестта се благоприятства  при топла и влажна пролет. Едностранчивото азотно торене и калиевия дефицит провокират  развитието на патологичния процес.

 

КОНТРОЛ

 

Своевременно прибиране и унищожаване на растителните остатъци, последвано от дълбока почвена обработка. Задължително спазване на 1-2-годишно сеитбообръщение и пространствена изолация между полетата за производство на глави и на семена. Обеззаразяване на семената чрез термотерапия в топла вода при 50ºС в продължение на 20 мин. за главестото и 18 мин. за цветното зеле. Отглеждане на зелевите култури при пълно минерално и органично торене. Своевременна борба с кръстоцветните плевелни видове. При благоприятни условия за развитието на черно гниене посевите на полето се третират 1-2 пъти с купроцин – 0,4%. Към разтвора задължително се добавя намокрител.

 

  |  Views: 429  |  Прочетено във Вестник за градината