Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Хойхера

Heuchera

Хойхера

Родът Хойхера (Heuchera) от семейство Каменоломки е представен от 70 вида, разпространени в горите на Северна Америка. Това са многогодишни тревисти растения, достигащи на височина около 50 см. Развиват силно коренище. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са на дълги дръжки, длановидно нарязани на  5 до 9 дяла, назъбени. Цветовете са дребни, многобройни, разположени на върха на нежни стъбла, които излизат измежду листата.

Хойхерата е едно от най-модните цветя в света, като по популярност отстъпва единствено на хостата. Със своите ярки и наситени багри листнодекоративните хойхери могат да украсят всяка градина, а цъфтящите сортове придават лекота и елегантност на цветните композиции. Освен красиви и ефектни, те са и непретенциозни, устойчиви на болести и вредители и лесни за отглеждане.

Сортове: От не дотам ефектните природни видове хойхера съвременните селекционери са създали оригинални, приказно красиви сортове, които печелят обичта на цветарите по целия свят. Xойхера сангвинея е висока 60 см със сребристозелени листа и розови цветове – цъфти през юни – август. Има много видове, сортове и хибриди – Н. micrantha diversifolia Palace Purple (бели цветове, пурпурни листа), Н. Red Spangles (малиненопурпурни цветове), Н. Pewter Moon (розови цветове, сиви листа), Н. Rachel (розови цветове).

Отглеждане: Хойхерите са, общо взето, невзискателни растения. Те могат да растат както на открито слънчево място, така и на сянка. Но в такива случаи рискуваме да погубим типичното за отделните сортове оцветяване на листата, както и да променим сроковете и интензивността на цъфтежа. Затова се препоръчва да растат на шарена сянка. Все пак при покупката на растенията трябва да се осведомим за изискванията им към светлината.

Почвата трябва да е лека, хумусна и влажна, но не и такава, която задържа излишна влага. Хранителните вещества не бива да са в излишък, затова не се препоръчва често и обилно торене. По-добре е да оставим хойхерата гладна, отколкото да я прехраним. Същото се отнася и до поливането – крайностите трябва да се избягват.

Тъй като корените имат склонност да излизат над почвата, хойхерите редовно трябва да се загърлят и засипват. Освен това трябва на 4-5 години да се разделят туфите, на които средата се е оголила, и да се засаждат на нови места.

Размножаване: В домашни условия можете да разделите порасналата и братила хойхера на няколко части или да направите резници от отделните розетки, които най-лесно и безпроблемно се вкореняват във влажен пясък, но също така и направо в почвения субстрат. Розетките се вкореняват на сянка, с поддържане на постоянна влажност. Размножаването със семена също не е трудно, младите растения зацъфтяват на третата година.

 

  |  Views: 4575  |  Прочетено във Вестник за градината