Хелиантус (Helianthus) е всъщност добре познатият ни слънчоглед. В този род от семейство Сложноцветни влизат повече от 90 едногодишни и многогодишни вида. Освен сортовете, които са предназначени за храна, има и такива, които се отглеждат заради красотата им. Разнобразните слънчогледи са много ефектни в градината или пък в саксия на терасата.

За градината изберете някое от по-компактните едногодишни растения, а не познатия гигант с груби листа. Може да засеете семена през април на дълбочина 2,5 см на постоянно място. За по-ранен цъфтеж отгледайте разсад под стъкло и разсадете напролет. Високите сортове имат нужда от подпорки, а и всички слънчогледи обичат да ги подхранват от време на време. Многогодишните сортове не са толкова популярни – достигат височина 1,2-1,8 м, а цветовете са с диаметър 5-7,5 см. Подходящи са за задната част на бордюра. Цъфтят с жълти съцветия на дълги стъбла в края на лятото и през есента.

Сортове: Едногодишните слънчогледи са сортове на X. ануус – височина 30 см-3 м, цъфтят през юли – октомври. Винаги проверявайте височината в каталозите или на етикета, преди да купувате. Гигантите като Russian Giant, Tall Single и Giant Yellow достигат 1,8-3 м височина, а съцветията са с диаметър 30 см. Слънчогледите със средни размери са високи 1,2-1,5 м – Autumn Beauty (жълт, оранжев и червен), Sunburst (жълт) и Full Sun (жълт). Джуджетата (30-60 см) стават все по-популярни, използват се в лехи и контейнери – Teddy Bear е с мъхести съцветия, Pacino е с обикновени златисти, Music Box – комбинация от кремави, жълти и червени багри, Sunspot – 20-сантиметрови съцветия. Най-популярният многогодишен сорт е Н. Loddon Gold – височина 1,5 м, цъфти с кичести златисти езичести цветове от юли до септември. Н. decapetalus Soleil d’Or е полукичест, обагрен в жълто, a X. салицифолиус е с разклонени жълти съцветия.

Отглеждане: Хелиантусите са много непретенциозни растения, които могат лесно да се отглеждат. Те харесват  слънчеви, проветриви места и дълбоко обработени, богати почви. При сухо време е нужно обилно поливане. Преди засаждането е добре да се внесат минерални торове и добре разложен оборски тор. По време на вегетацията трябва да се направят две-три подхранвания. Едногодишните видове хелиантус са топлолюбиви и се страхуват от студовете.

Размножаване: Едногодишните видове се размножават чрез семена, които се сеят непосредствено в почвата през пролетта, а многогодишните видове – чрез делене на храста (пролет или есен).

За засяването на хелиантус се избира слънчево място, желателно е почвата да е добре дренирана. Дълбочината на засяване на семената е 2-2.5 см. Разстоянието между растенията зависи от техния бъдещ размер. За декоративни цели малките растения в групови засаждания обикновено се разполагат на разстояние 30-50 см едно от друго. Между големите трябва да оставите поне 70 см свободно място. При създаването на стена-преграда от високорастящи слънчогледи, които да защитават градината или терасата ви от вятъра, посевите се правят по-гъсти.

Ако засеете семената от хелиантус в плодородна градинска почва, не е нужно да внасяте и торове – тази култура расте много добре без подхранване.