Болестта може да се прояви при всички срокове и технологии на отглеждане – полско, оранжерийно и хидропонно. Като причинители на фузарийно увяхване по доматите у нас са установени два вида гъби Fusarium oxysporum  (Schlecht) Fr. f. sp. lycopersici (Sacc.) Snyder & Hans и Fusarium oxysporum  (Schlecht) Fr  f. sp. radicis-lycopersici Jarvis & Shoemaker, сред които са установени раси с различна  степен на физиологична специализация спрямо отделните сортове на гостоприемника. Тези два вида са в състояние да предизвикат съответно два типа симптоми по растенията:

При първия тип фузарийно увяхване признаците на болестта  се появяват върху най-долните листа на растението, които придобиват бледозелен или жълт цвят, жилките им просветляват, дръжките се деформират, а листната пластинка се завива и окапва. По-късно повредите се разпростират и към върха на растението. При напречен пререз на стъблото се наблюдава покафеняване на проводящата система. Впоследствие цялото растение некротира и изсъхва. В крайните етапи от развитието на патологичния процес корените също загиват и при влажно време се покриват със светъл гъбен налеп.

Вторият тип повреди е известен като фузарийно загиване на шийката и корените на доматите и до известна степен наподобява първия тип симптоми. Най-важният диагностичен признак за разграничаване на двата типа повреди е ограничението на стъблената некроза в областта на централния корен и основната част от стъблото на височина до около 30 см. В тези тъкани се образуват кафяво оцветени, влажни, хлътнали раковини, понякога покрити с розов налеп. Централният цилиндър на корена се оцветява в кафяво, а кората загнива.

Гъбите, причинители на фузарийно увяхване по доматите, са типични почвени патогени, които се съхраняват продължително време в растителните остатъци,  в почвата и в субстратите под формата на мицел и хламидоспори. Разпространението им се извършва посредством почвата, поливните води или земеделския инвентар и машини. Инфекцията прониква директно в младите коренчета, най-често в мястото на образуването на страничните разклонения или през рани. По-нататъшното развитие на болестта преминава в проводящата система, като трахеомикоза. Патогените отделят голям брой метаболити, предизвикващи отравяне на растителните тъкани.

Благоприятни за развитието на F. oxysporum f. sp. lycopersici  са леките, безструктурни почви. Болестта се проявява силно при условия, отразяващи се неблагоприятно върху общото развитие на растенията – резки колебания на температурата и влажността на почвата и въздуха, слаба осветеност и повишаване на почвената температура до 27-28ºС, при което се активират отделяните от патогена токсини. 

F. oxysporum f. sp. radicis-lycopersici e специализиран патоген, който се намножава при хидропонно отглеждане на домати или при развитие върху други изкуствени субстрати, макар че у нас е установен и при полски условия. Благоприятни за неговото развитие са значително по-ниски температури, от около 18-20ºС, както и повишената почвена влажност в кореновата зона.

КОНТРОЛ

Спазване на 4-5-годишно сеитбообращение при полско отглеждане на доматите. Общи мерки за повишаване устойчивостта на почвата срещу  гъбните причинители на фузарийно увяхване по доматите. Обеззаразяване на почвата и торо-почвената смес чрез пропарване (96-100ºС за 1 час) или по химически начин с базамид (60 кг/дка). При оранжерийни условия добри резултати се получават при използване на биологични препарати на базата на гъбните антагонисти от род Trichoderma в доза  2 г на растение.