Фузарийно гниене по праза се проявява както през вегетационния сезон, така и по време на съхранението.

У нас са установени няколко вида от род Fusarium, предизвикващи повреди по праза, сред които най-широко разпространение имат Fusarium oxysporum Schlecht., Fusarium moniliforme Sheldon и Fusarium culmorum Sacc.

Заразените на полето растения изостават в растежа си в сравнение със здравите. Кореновата им система е слабо развита и потъмняла. Върховете на листата  пожълтяват.  В периода на съхранение корените на болните растения загиват. Лъжливото стъбло на височина до около 3-10 см покафенява и загнива. При обелване на листата между тях се забелязва светъл или розово-червеникав налеп. В крайните етапи от развитието на патологичния процес нападнатите тъкани се оводняват  и изгниват.

Гъбите, придизвикващи фузарийно гниене по праза, са типични почвообитаващи видове.  Болните растителни остатъци също са значителен източник на инфекция. Болестта се развива силно при хладно време и при високо почвено и въздушно овлажняване. Наличието на почвена зараза дава възможност за бързо развитие на болестта при благоприятни условия. Механичните наранявания и повредите от ниски температури често са първопричина за заразяване на гостоприемника с паразитните видове на род Fusarium.

КОНТРОЛ

Отглеждане на праза при оптимална за културата агротехника, като не се допуска преовлажняване. Съхраняване чрез заравяне в пясък или в добре дренирана почва, след което растенията се покриват с подходящи материали, за да се предпазят от измръзване.