Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Фритилария

Fritilaria

Фритилария

Красивата фритилария (Fritilaria)  е чест обитател на нашите градини. Срещат се два вида – F. imperialis и F. meleagris. По-разпространена е Fritilaria imperialis, позната  като ведрица или ходжово лале. В почвата тези растения образуват едри луковици, съставени от множество бледожълти крехки люспи, без покривна обвивка, които  издават специфичен неприятен мирис, който не се понася от къртиците и дребните гризачи – те заобикалят мястото, където е засадено това растение.

Стъблата са 60-80 см високи, по цялото протежение покрити с широколанцетни, приседнали листа. На върха им се оформя розетка от подобни по форма, но по-дребни листа. Под тази кокетна розетка в кръг са наредени нависнали надолу по десетина цвята, с форма на камбанка. Те са по 5-6 см дълги, най-често пастелнооранжеви. От основата им се отделя изобилно на едри капки нектар, поради което някъде у нас наричат растението “пикльо”. Цъфти през април-май.

Другият интересен и много търсен вид в Европа е шахматната фритилария или още известна като малка ведрица – F. meleagris. Растенията достигат до 50 см височина. Съцветието завършва с един, рядко с два цвята. Те също са наведени камбанки, но повърхността им е разделена на шахматно редуващи се квадратчета с пастелнорозова и червено-кафява багра. Цъфтежът е през април-май. У нас все още се среща край Драгоман и Нови Хан, Софийско, по влажни ливади и подзолисти почви. Включена е в Червената книга на България.

Отглеждане: Отглеждани в градините растенията трябва да са на лека, пропусклива, но богата на хранителни вещества почва. Те не могат да виреят нито на бедни, нито на тежки по механичен състав терени. Предварително трябва да бъдат наторени с разложен оборски тор и много добре обработени. Това се налага, защото растенията престояват на едно място по три-четири години. Допълнително подхранване се извършва само в случаите, когато растенията са слаби. Използват се смесени и разтворени във вода азотни, калиеви и фосфорни торове в доза 30 г в 10 л вода.

Полива се често през периода на растеж. Не бива да се преполива, за да не загниват луковиците. Цветовете се почистват веднага след като изсъхнат, за да не се разпилеят семената. Подобно на останалите луковични, изсъхналите листа не бива да се отстраняват, защото именно те осигуряват на луковиците хранителни вещества за следващия цъфтеж.

Размножаване: Фритилария може да се размножи със семена. Те трябва да се засяват веднага след узряването им, тъй като бързо губят кълняемостта си. Този метод за размножаване е прекалено труден, затова  най-често се извършва размножаване чрез разделяне на луковиците, което се прави на 3-4 години. Можете да направите тази операция веднага след изсъхване на стеблата. Изваденият материал съхранявайте на сухо проветриво място  в сандъчета с влажен пясък. Трябва много да внимавате, защото луковиците, особено по-дребните, останали на открито бързо изсъхват и загиват.

Ако сте изпуснали подходящия момент, през есента може да извадите луковиците и веднага да ги засадите, като предварително ги разделите. Когато се оформят  редици, разстоянията между едрите луковици трябва да са 25 х 50 см, а за по-дребните – по-нагъсто.

 

  |  Views: 1626  |  Прочетено във Вестник за градината