Флокс (Phlox) е род, представен от 67 вида едногодишни и многогодишни цветя от сем. Флоксови (Polemoniaceae). В естествена среда са разпространени в Северна Америка, а един вид и в Сибир. Различните видове цъфтят през пролетта, лятото или есента.

С най-голяма известност у нас се ползва многогодишният вид – флокс паникулата, наричан още “букет”. Растенията се развиват изправени и здрави. Стъблата достигат височина 70-80 см. Цветовете са съставени от по 5 венчелистчета и 5 чашелистчета, около 2 см в диаметър. Те са самоопрашващи се. Събрани са в много големи полусферични съцветия на върха на стъблата. Баграта им бива розова, червена, лилава в различни нюанси или бяла, в зависимост от сорта.

Сортове: Популярният бордюрен вид е Ф. паникулата – височина 60 см -1,2 м, цветове (2,5 см) през юли – септември. Разпространени са много сортове – най-известни са Brigadier (оранжевочервен), Balmoral (бледолилаво-розов), White Admiral (бял), Starfire (червен), Prince of Orange (оранжев) и Border Gem (виолетов). Harlequin е пурпурен с пъстри листа, a Graf Zeppelin – бял с червено „око”. Цветовете на всички тези сортове са разположени в овални гроздове. За цветове в колони се спрете на Ф. макулата или на някой от сортовете му като Alpha (розов) или Omega (бял с розово „око”). За алпинеума са подходящи джуджетата – Ф. субулата и Ф. дугласии. И двата вида имат много сортове – височина 10-20 см, разпростиратсе на 45 см, цветовете са с диаметър 1 см. Едногодишните растения са сортове на Ф. друмондии – височина 15-45 см, гъсто разположени съцветия (10 см), цъфтеж през юли – септември. Високи и старомодни видове са Brilliant или Old Fashioned Mix. Tapestry е модерен висок сорт с многобагрени цветове. Джуджетата (15-20 см) се използват най-често – популярни сортове са Star Twinkles (звездовидни цветове), Beauty Mixed (едри цветове) и Palona (цветове, които издържат на дъжд).

Отглеждане: Основното условие за успешното отглеждане на флокс е възможността за обилно поливане на растението. През времето на продължително засушаване, даже в местата с близко намиращи се подпочвени води, флоксът силно страда от пресъхването на почвата.

Следващото условие е добрата плодородна почва. Растението се засажда както на слънчеви, така и на полусенчести места. Най-подходящият вариант ще бъде място, защитено от храсти или редки дървета. Те ще дадат сянка на растението в горещото време, което е особено важно за тъмните сортове. Обикновено под храсти и дървета се събира сняг, което намалява колебанията на температурите през зимата.

Добре ще бъде да се избере място с малък наклон, за да не се застоява вода при топенето на снеговете или при продължителни дъждове. Склоновете, където почвата бързо се нагрява и пресъхва, са неблагоприятни за засаждането на флокс, тъй като през зимата снегът там не се застоява и има опасност да замръзнат. Също така не са подходящи места под дървета, чиято коренова система се разпростира по повърхността: например стари люлякови храсти, топола, бреза, ела.

Да се направи цветна леха с флокс може от западна, източна, юго-западна и юго-източна страна на сградата. Най-неподходящото място е северната страна и под сянката на иглолистни дървета. Флоксът може да живее при тези условия, но няма да цъфне. Флоксът е студоустойчива култура.

Най-благоприятната почва за флокс е глинестата, рохкава и влажна, с неутрална реакция (рН 5,5-7,0). Положително се отразява на растежа и цъфтежа на растението добавянето на листовка, компост и пепел в комбинация със смеси от органични и минерални торове.

Флоксът има мощна коренова система, която достига дълбочина 25-30 см. Почвата е добре да се подготви отрано преди засаждането – при пролетно засаждане – през есента, а при есенно- поне 2 седмици преди това, за да може да се слегне добре. При тежките глинести почви трябва да се добави едрозърнест речен пясък, торф, компост, вар (250-300 г/кв.м), минерален тор. Почвата трябва многократно да се прекопае, за да получи еднородна структура.

На песъчлива почва трябва да се определи мястото и размера на лехата, а след това на дълбочина 45-50 см по цялата й площ да се изкопае почвата. Дъното трябва да се засипе с глина на слой около 15-20 см. След това се засипва с плодородна почва, трамбова се и се полива обилно.

При засаждането на флокс през есента в ямките се слагат фосфорно-калиеви торове, а азотните и комбинирани торове се слагат пролетта.

Размножаване: Размножаването на флокса става чрез семена или вегетативно. За добра кълняемост семената на флокса се нуждаят от ниски температури. Колкото по-близо до пролетта се засяват, толкова е по-малка вероятността да покълнат. Посевът може да се направи през зимата – през януари или февруари на подготвената от есента леха. За това е необходимо да се почисти снега от лехата и да се разсипят семената на замръзналата повърхност на разстояние 3-4 см. След това се покрива със слой от пресята почва, подготвена предварително, или със слой от пясък с дебелина 1-1,5 см, а отгоре се засипва със сняг. Кълняемостта на семената при зимно засяване е около 70 %. Засявайки през март, покълването на семената рязко пада, и при посев през април без замръзване семената почти не поникват.

Кълновете се появяват рано напролет. Разсаждането се прави, когато вече са се появили две двойки постоянни листа на подготвена леха с плодородна почва, като разстоянието между растенията да е около 20 см. Грижите за разсадите се състоят в редовно поливане, плевене, разрохкване повърхността на почвата, подхранване. Съставът на торовете е същият като за възрастни растения, но концентрацията трябва да е 2 пъти по-малка. Непременно трябва да се наблюдават младите растения да не бъдат нападнати от охлюви.

Освен многогодишен, със семена може да се засее и едногодишен флокс, който също е много красив. Семената му може да се засеят на открито в началото на май или да се отгледа разсад като се засее през април. Едногодишният флокс има още едно предимство: той е достатъчно сухоустойчив и затова добре расте и прекрасно изглежда в кошници или сандъчета на балкона.

Времето за вегетативно размножаване на флокс е в ранна пролет, веднага след като се покажат младите стъбла. Когато туфата нарасне прекалено много, обикновено през три-четири години, тя трябва да се разделя. Внимавайте да не наранявате корените. Всяка отделна част трябва да има 2-4 върха.

Разсажда се на разстояние 40 х 60 см. Почвата около корените се уплътнява добре и се полива. Растенията се прихващат бързо и зацъфтяват още същата година. Флоксът може да се размножава и чрез вкореняване на стъблени резници през лятото. Те трябва да са дълги 5-7 см. Листата в долната част на резника се премахват. Нареждат се в саксии, които след това се покриват с фолио.