Като причинители на фитофторно кореново и стъблено гниене по ягодата са съобщени голям брой гъби. Най-често идентифицираните видове са Phytophthora cactorum (Leb. & Colin) Schroet. и Phytophthora fragariae Hickman. След 1960 година фитофторното кореново и стъблено гниене се разпространи широко в много европейски държави, в т. ч. и в нашата страна, като проявява висока степен на вредоносност.

Напролет заразените растения изостават в развитието си. По-късно най-външните листа на розетката внезапно пожълтяват и увяхват, а след това напълно изсъхват. Повредите бързо се разпростират и върху съседните растения, които загиват за няколко дни, като се формират огнища (хармани). При отскубване, повредените растения се късат, като основната част от лъжливото стъбло и корените остават в почвата. При надлъжен пререз на кореновата шийка и лъжливото стъбло се наблюдава повече или по-малко интензивно проявена некроза и покафеняване на тъканите или червеникаво оцветяване на сърцевината. Повредените участъци са с твърда консистенция и не се ронят, както е при повредите от големия ягодов хоботник. Некротични петна могат да се открият и в основата на цветоносите или по дръжките на листата, разположени близо до почвената повърхност. Повредите по подземната част на растенията, обикновено започват от върховете на корените. В най-тежко изразените случаи пораженията достигат до кореновата шийка. Загиването на растенията обикновено се проявява в периода на цъфтеж и плододаване.

Плодовете се заразяват на всички етапи от развитието си. По зелените се развива кафяво напетняване, а по зрелите – обезцветени участъци. Нападнатите тъкани са меки и горчиви на вкус. При влажни условия върху тях се появява нежен налеп.

Причинителите на фитофторното кореново и стъблено гниене на ягодата презимуват като мицел и зимни спори в нападнатите тъкани и в растителните остатъци. Напролет зимните спори кълнят в широк диапазон, но температурите между 14 и 18ºС са оптимални. Заразяването се осъществява чрез формираните подвижни спори, които проникват през покривните тъкани. В заразените растителни части причинителите на болестта развиват нежен мицел, върху които се формират конидии (летни спори), извършващи масовите инфекции през вегетационния период.

Заразяването се извършва най-успешно при хладно или умерено топло време и задържане на свободни капчици вода от роса, мъгла, обилни валежи или интензивни поливки, които подпомагат придвижването и проникването на спорите. Високите температури и водният стрес увеличават развитието на патологичния процес, както и проявите на външните симптоми.

КОНТРОЛ

Препоръчва се отглеждане на толерантни сортове върху добре дренирани площи, като се избягват ниските и влажните участъци. Задължително е да се спазва 6-8-годишно сеитбообращение при създаването на нови ягодови насаждения. За засаждане трябва да се използва здрав посадъчен материал, получен от здрави изходни култури. За натопяване на корените на ягодовия разсад преди засаждане или за поливане и напръскване на болните растения през вегетацията могат да се използват подходящи разрешени фунгициди.

Умерена толерантност спрямо фитофторно кореново и стъблено гниене по ягодата е установена при сортовете Покахонтас, Холидей, Ади, Веспер, Чезена. Силно чувствителни към фитофторно кореново и стъблено гниене са сортовете Беманил, Горела, Хъней, Делекта, Дагмар, Кембридж Фаворит и други.