Като причинители на фитофторно кореново гниене по малината са установени голям брой патогени, отнасящи се към род Phytophthora – Phytophthora cacrorum Leb. & Cohn.,  Ph. citrophthora, Ph. сitricola. Често те се срещат  съвместно и с представители на род Fusarium – Fusarium avenacearum Sacc.,  F. lateritium Ness & Fr.,  F. gibosum Wr., с които образуват общ паразитен комплек. Болестта има сравнително ограничено разпространение в отделни райони на страната и се проявява само върху някои силно чувствителни сортове.

В основната част на болните издънки се развива тъмнокафяво напетняване, което се разраства, обхващайки пръстеновидно стъблата. Повредите достигат на височина 20-30 см. Връхната част на нападнатите растения пожълтява, увяхва и постепенно изсъхва. При повишена влажност в основата на нападнатите растения се формира светъл гъбен налеп.

Всички причинители на фитофторно кореново гниене по малината са типични почвени патогени, които заразяват най-често застаряващи или отслабени в резултат на лоша агротехника растения. Инфектирането се извършва през рани, получени при различни културални практики или вследствие нападение от насекомни вредители.

КОНТРОЛ

Препоръчват се общи профилактични фитосанитарни мерки за ограничаване разпространението на болестта в новите насаждения – засаждане на здрав посадъчен материал и създаване на нови насаждения върху площи с добър почвен и въздушен дренаж. Създаването на нови малинови насаждения и отглеждането на растенията трябва да се извършва при висок агрофон, обезпечаващ доброто им физиологично състояние. Използването на фунгициди за третиране на почвата има нисък биологичен и икономически ефект.

Висока чувствителност към фитофторно кореново гниене показва сортът Люлин.