Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Тютюнева мозайка

Болестта тютюнева мозайка е е една от най-вредоностните болести за преобладаващата част от отглежданите зеленчукови култури и е в състояние да се прояви както на полето, така и в култивационни съоръжения. Нейното широко разпространение и висока степен на вредоносност се определят от възможностите й както за семенно, така и за механично пренасяне при грижите по отглеждането на  растенията.

Признаците на болестта варират силно в зависимост от изменчивостта на щамовете от леки прошарвания до дълбоки некрози. Най-характерният признак на болестта е мозайката, редуващи се по-тъмни и по-светли напетнявания, често съпроводени с грапавост и неравномерно нарастване на повредените растителни тъкани. Някои щамове са в състояние да предизвикат и пълно обезцветяване на нападнатите растителни части (акуба мозайка). При по-тежки форми на болестта могат да се наблюдават закържавяване, спиране на растежа, увяхване, ивичесто некротиране (стрийк) и пълно загиване на болните растения.

Възможна е и едновремена инфекция с други видове вируси, например с обикновената мозайка по картофите,  при което се проявяват некротични ивици по растенията, известни с името двоен стрийк, които водят до бързо загиване. 

Проявите на тютюнева мозайка са особено интензивни при неблагоприятни условия за развитие на културите, което е характерно за основното оранжерийно производство – ниска температура, ниска интензивност на слънчевата радиация и т.н. През лятото, при продължително сухо и горещо време, признаците на мозайката по заразените растения се маскират и преминават в латентна (скрита) форма. С приближаване към есента проявите на болестта обикновено се възобновяват. Торенето с високи азотни норми и интензивното поливане провокират по-силното развитие на тютюневата мозайка.

Вирусът причинител на тютюнева мозайка (Tobacco mosaic virus – TMV) е представен с голям брой специализирани щамове. Понастоящем от него като самостоятелен вирус е отделен причинителят на доматената мозайка (Tomato mosaic virus – ToMV). Той има висока термостабилност, поради което се инактивира едва при загряване до 93 градуса за 30 мин. В сухи заразени листа на тютюн е в състояние да се съхрани над 50 години. В почвата се запазва до изгниването на болните растителни остатъци. Основният източник за съхраняване и пренасяне на болестта, особено при доматите, са семената. Най-често те са повърхностно заразени в процеса на извличането им от доматения пулп. От първично заразените чрез семена растения болестта се пренася по механичен начин върху здравите при провеждането на различните практики (колтучее, пензиране и др.). Проникването се извършива през свежи рани.

Вирусът на тютюневата мозайка и неговите специализирани щамове имат голямо стопанско значение за зеленчуковите култури, но са особено опасни за доматите и пипера.

 

Доматена мозайка

 

Болестта има определящо значение за продуктивността на културата. Тя е много вредоносна при всички начини за отглеждане и при всички производствени направления, но най-много се повреждат високостъблените сортове, отглеждани чрез разсад в култивационни съоръжения. Многобройните манипулации и сравнително неблагоприятните условия на средата по време на основното оранжерийно производство благоприятстват развитието на патологичния процес.

Болестта се проявява като мозайка, придружена от деформиране и накъдряне на растителните тъкани; намаляване на листната петура, известна под името папратовидни листа;  вътрешно потъмняване на плодовете от първите китки; стрийк; двоен стрийк; пречупване или увяхване на болните растения. Обикновено нападнатите растения не формират плодове. Тези, които са образувани преди заразяването, са по-дребни, покрити с по-светли и по-тъмни напетнявания, понякога деформирани и оребрени. При заразяване със силно вирулентни щамове растенията могат да засъхнат изцяло, като процесът започва от долните към горните етажи.

 

Тютюнева мозайка по пипера

 

Болестта се проявава и на полето, но е силно вредоносна при оранжерийно отглеждане на пипера.

Външните симптоми се проявяват като мозайчно прошарване и ладиевидно завиване на най-младите листа. При ранно заразяване и при чувствителните сортове от типа Шипка се наблюдава просветляване, а след това текуща некроза на листните дръжки, клонките, стъблото и плодовете. При някои сортове се проявява силно вджуджаване на растенията вследствие задържането на растежа. Цветовете на нападнатите растения остават стерилни. Плодовете, образувани преди заразяването, са прошарени от хлоротични или некротични линийки, дъгички и пръстенчета, който предизвикват силни деформации.

 

КОНТРОЛ

 

Мерките за контрол на болестта трябва да започнат още с апробацията на семепроизводните посеви и с извличането на семената от плодовете. Препоръчва се към плодовата каша да се добави 25 мл солна киселина за 5 кг пулп, която да остане в продължение на 24 часа при често разбъркване, след което семената да се промият и просушат. Обеззаразяването на семената е основно звено в системата за контрол с този патоген и включва накисване в разтвор на калиев перманганат – 1%, натриева основа – 2%, и солна киселина – 2%, съответно за 60 и за 30  минути, последвано от промиване и подсушаване. За очистване на семената от евентуална вътрешна зараза се прилага термично обеззаразяване при температура 70ºС за три денонощия. Термично обаззаразяваните семена предварително трябва да се просушат, тъй като в противен случаи има опасност от загуба на кълняемост. В системата от мерки за контрол се включва обеззаразяване на почвата и торо-почвената смес чрез пропарване при 93-100ºС за 1 час. Необходима е дезинфекция на работния инвентар и инструментите чрез потапяне в разтвор – 5%, от белина. Безразсадното отглеждане на доматите ограничава работните манипулации, способстващи за заразяването. Необходимо е обилно пръскане на разсада с обезмаслено мляко, при разреждане от 1:5 до 1:10. То се прилага 3-4 пъти, през 7 дни, като последното трябва да бъде непосредствено преди разсаждането, така че образуваният филм да препятства контактното пренасяне на причинителя на болестта при манипулациите. Необходимо е разсадът с признаци на мозайка, стрийк или нишковидност на листата да се бракува. По възможност да се спазва сеитбообращение, в което не се засаждат домати след домати или пипер. Препоръчва се разделно отглеждане на разсадите и културите с производствено направление. В оранжериите не бива да се внасят картофи за яровизиране. Необходима е висока агротехника на отглеждане на растенията и обезпечаване на добър светлинен, влажностен и хранителен режим. Третирането с микроелементи повишава общото приспособяване на растенията към околната среда, в т.ч. и устойчивостта им спрямо вируса причинител на тютюнева мозайка. След прибиране на реколтата е необходимо унищожаване на растителните остатъци и дълбока обработка на почвата.

Най-подходящото средство за контрол на тютюнево и доматено мозаичния вирус е отглеждането на устойчиви сортове. Това е особено задължително за оранжерийното производство.

 

  |  Views: 2714  |  Прочетено във Вестник за градината