Родът Тиландсия (Tillandsia) е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили.

За разлика от другите бромелии, розетките на тиландсиите не са приспособени да събират вода. Листата им са тесни.  Цветът на растението израства от средата му. Той е с бледорозов цвят. По края на розетката цъфтят и яркосини цветове. За да се разтворят те обаче, е необходима по-голяма влажност на въздуха.

В повечето случаи тиландсиите са атмосферни бромелии. Има и някои видове наземни, като например Tillandsia cyanea, но всички са със слабо развити корени. Биват сиви и зелени.

В природата сивите тиландсии най-често се прикрепят към въздушни корени на дървета, скали или кактуси. Водата и хранителните вещества постъпват през листата, които имат белезникаво-сивкав оттенък.

Зелените тиландсии растат в почвата. Образуват розетка, съцветия – двуреден клас с розов цвят.

Сортове: Една от най-разпространените тиландсии е Tillandsia суапеа. Това въздушно растение в цъфнал вид достига до 25 см височина. Листата са линейно – триъгълни, зелени с червеникъв оттенък, достигат 35 см дължина. Има компактни съцветия, плътни, достигат до 16 см дължина, а на ширина -7-8 см. Това растение цъфти в периода септември-януари. Родина на нежното цвете е районът на Перу и Еквадор. Вирее до 850 м надморска височина.

Друг разпространен вид е Т. stricta. Тя също е епифитно растение с къси стъбла – 10-20 см, с многочислени листа, които образуват розетка. Листата достигат 18 см дължина. Прицветниците са от жълто-бели до яркорозови, спирално разположени. Цъфти през март. Неговата родина е почти цяла Южна Америка – от Венецуела до Аржентина. Расте до 1700 м надморска височина и в сухи и във влажни гори.

Отглеждане: Почти всички видове тиландсия се гледат през зимата при температура 18-20 градуса на светло място, за предпочитане на западен прозорец. Изключение прави само един вид – Т. суапеа, който се отглежда на северните прозорци. Той се отглежда на дървени стърготини от иглолистни дървета.

Зелените тиландсии през цялата година трябва да се държат на топло и светло място, но не изложени на преките слънчеви лъчи. През зимата температурата не трябва да пада под 18 градуса. За епифитните растения температурата може да бъде 12 градуса. На растенията с въздушни корени е необходимо много слънце и през лятото трябва да се изкарват на въздух и само при дъжд да се покриват. В стайни условия те имат нужда от свеж въздух. Зелените тиландсии се нуждаят от умерено влажна почва, а през лятото се пръскат с топла мека вода. Въздушните видове трябва да се пръскат два пъти дневно, докато тиландзия цианея може от време на време да се потапя във вода.

Размножаване:  Тиландсия се размножава чрез разделяне на корена. След като прецъфти старото растение постепенно умира и от него израстват няколко издънки. Разделяйте ги внимателно, без да наранявате корените.