Сцила (Scilla), позната повече като синчец, е едно от най-известните пролетни растения. Стъблата са изправени, листата – лентовидни, а отклонените надолу цветове са камбанковидни или звездовидни, в синя или виолетова багра. Не всички сцили си приличат – има зимноцъфтящи джуджета, традиционен синчец за разполагане под дървета, под храсти или за натурализиране в тревиста площ, високи видове със звездовидни цветове в компактни съцветия, които се появяват в началото на лятото. Багрите, височината на растенията и сезонът на цъфтеж са различни. Синчецът може да е бял, розов, пурпурен или бледоморав.

Сортове:  Най-ранният и най-малък вид е С. тубергениана – височина 7,5 см, бледосини цветове (1,5 см) с тъмни ивици, цъфтеж през февруари – март. С. бифолия (тъмносини звездовидни цветове) е друго раноцъфтящо джудже, но най-известният пролетен вид е С. сибирика – височина 15 см, сини чашевидни цветове (1 см), разположени в рехави гроздове, цъфтеж през март – април. Известни сортове са Alba (бял) и Spring Beauty (тъмносин). Най-добре познатият синчец (наричан още див зюмбюл) има много латински имена – С. нонскрипта, С. нутанс, Хиацинтоидес нонскрипта и Ендимион нонскриптус. Висок е 25 см; сини камбанковидни цветове (дължина 1 см) през април – май. Засадете луковиците на дълбочина 5 см през август – септември. Тогава цъфти и гигантският синчец, наричан още испански – С. кампанулата, или Хиацинтоидес хиспаника. Височина 30-45 см, сини, розови и бели сортове. Последна цъфти С. перувиана (кубински крем) – височина 30 см, сини цветове в овални гроздове, цъфтеж през май – юни.

Отглеждане: Повечето видове сцила се отглеждат лесно и ако ги оставите в земята, се разпростират в големи туфи. Изберете слънчево място или лека сянка. Засадете в богата с хумус почва с добри дренажни свойства.

Размножаване: Сцила можете да размножите, като разделите претрупаните туфи през август – септември; пресадете ги веднага.