Причинител на струпясване по ябълката е гъбата Venturia inaegualis (Cooke) Winter, която има безполов стадий Fusicladium dendriticum (Wallr. Fuckel). При този патоген са установени многобройни физиологични раси, нападащи по различен начин отделните ябълкови сортове.

В зависимост от чувствителността на сортовете върху листата се образуват по-дребни или по-едри закръглени мазни петна, които по-късно се покриват със зелено-сив плътен гъбен налеп, предизвикващ некроза. Напетняванията по плодовете водят до вкорковяване, което задържа нормалното нарастване и предизвиква деформации, особено характерни за сортовете Червена превъзходна и Жълт Белфльор. При други сортове като Тетовка, Каселска ренета, Скринянка и т.н. в местата на нападение се появяват пукнатини. Повреди по леторастите се наблюдават само при киселицата под формата на неголеми подутини, които по-късно се разкъсват и кората се напуква.

Развитието на болестта струпясване по ябълката преминава в температурния интервал от 6 до 31ºС, с оптимум 20-22ºС. За покълването на летните спори и за заразяването е необходимо задържане на свободна капка вода върху растителните тъкани най-малко в продължение на 10 часа. Съществува изразена корелация между температурата и продължителността на навлажняване. Най-общо при повишаване на температурата продължителността на необходимия влажен период намалява. 

КОНТРОЛ

За създаване на нови ябълкови насаждения трябва да се избират подходящи проветриви и добре дренирани терени. Трябва да се избягват първите тераси на реките и затворените котловини. Необходима е дълбока оран в края на вегетационния сезон за заораване на нападнатите листа и за намаляване на изходната зараза. Есенните третирания по време на листопада с амониев сулфат-10-20%,  карбамид-5-8% или силит-0,1%, последвани от дълбока почвена обработка, унищожават или редуцират образуването на зимните спори на гъбата. Ефектът от това третиране при раннопролетно провеждане е много по-слаб. При благоприятни условия за развитие на струпясване по ябълката се извършват предцъфтежни сгъстени третирания, особено в критичната фаза миши уши с предпазни средства – бордолезов разтвор-1% или някои от разрешените фунгициди. Цъфтежните и следцъфтежните пръскания обикновено се провеждат в интервал от 10-14 дни,  докато има условия за развитие на болестта, като се използват както предпазни, така и лекуващи фунгициди. При нормални метеорологични условия за опазване на ябълката от струпясване са необходими 7-8 вегетационни пръскания. При късна и влажна пролет може да се наложи провеждането на 12-14 пръскания, които се преустановят едва при трайното засушаване и повишаване на температурите. С оглед забавяне появата на устойчиви спрямо химични средства щамове на патогена се препоръчва редуване на фунгициди със системно и предпазно действие, използване на готови комбинации от тях или на резервоарни смеси.

Устойчивост спрямо струпясване показват ябълковите сортове  Приам, Флорина, Прима, Присила, Сърпрайз, Джонафрий, Джонатан, Английска ренета, както и сортовете от серията Кооп.

Слаба чувствителност е установена при сортовете Виста Белла, Молиз делишес, Златна резистентна, Джонаголд, Глостер.

Силна чувствителност към болестта проявяват основните за нашата страна ябълкови сортове Златна превъзходна, Червена превъзходна, Старкримсон, Айвания.