Причинител на струпясване по крушата е гъбата Venturia pyrina (Bref.) Aderhold, която има конидиален стадий Fusicladium pyrinum (Libert) Fuckel. По своето стопанско значение и разпространение струпясването по крушата има основно значение за тази култура.

Симптомите по листата на крушата са подобни на тези при ябълката. При някои крушови сортове, които имат по- дебела кутикула, петната по листата се образуват под епидермиса, който впоследствие се напуква и те се откриват едва след това. Повредите по плодовете предизвикват деформации и напуквания, най- често е под формата на буквата Т, при по- нататъшното нарастване на плодовете. По листните дръжки и по леторастите, където симптомите са обичайно явление, напетняванията са под формата на пришки, които се разпукват и откриват тъмен спороносен налеп. Най-често петната са разположени в основата на пъпките или в базалната част на леторастите. При разрастване на повредите се образуват язви и раковини. Високата степен на нападение от струпясване по крушата предизвиква редукция на добива в качествено и количествено отношение, измръзване и засъхване на дърветата.

Развитието на болестта струпясване по крушата се благоприятства в периоди с чести превалявания, продължително задържане на свободни капки вода върху растителните тъкани и при умерено високи температури.

КОНТРОЛ

Препоръчват се същите мерки за контрол на болестта, както при струпясване по ябълката. Значителен ефект за намаляване на първичната зараза от струпясване по крушата има зимната резитба на повредените леторасти.

Толерантни спрямо струпясване са крушовите сортове Ангулемска дукеса, Деканка на комисията, Вилямова масловка, Добра Луиза, Жифардова масловка, Клапов любимец, а високо чувствителни – Зимна деканка, Попска круша, Енисейка и други.