Струпясване по бадема
Причинител на болестта струпясване по бадема е гъбата Fusicladium amygdali Duc. Патогенът е в състояние да напада и прасковата. Струпясването е най-вредоносната болест за бадема в районите с по-влажен климат.
Най-често от долната страна на листата се развиват дребни масленозелени петънца, които по-късно се покриват с тъмен налеп. Болната тъкан пожълтява, често некротира и се надупчва подобно на сачмянка. При силно нападение опадат целите листа, най-често отдолу нагоре, към върховете на леторастите. Само на върха им се запазват по няколко здрави листенца. При инфекция на дръжките цветовете и младите завръзи прегарят. По зелената обвивка на наедрелите плодове се развиват дребни маслени петънца, наподобяващи тези на струпясването по ябълката, които впоследствие потъмняват и се сливат. Върху леторастите петната са масленокафяви, разрастващи се, първоначално закръглени, а по-късно елиптични. В случаите, когато напетняванията обхванат пръстеновидно леторастите, връхната им част загива.
Гъбата презимува в петната по кората на леторастите и в окапалите болни листа. Напролет те се покриват с фин тъмнокафяв прашец от спори, които причиняват първичните заразявания.
За покълване на спорите и за осъществяване на първичните инфекции е необходима свободна капка вода. Обикновено първите напетнявания се появяват в началото или средата на юни. За по-нататъшното развитие на патологичния процес се изисква сравнително висока температура.
КОНТРОЛ
Необходима е прецизна фитосанитарна резитба на силно нападнатите леторасти. Летни пръскания се провеждат при поява на първите признаци, най-често 15-20 дни след прецъфтяването, а следващите са в зависимост от динамиката на развитието на болестта, като се използват подходящи разрешени фунгициди. Есенни третирания срещу струпясване по бадема се извършват с бордолезов разтвор – 1%, когато три четвърти от листата са опадали.
Сравнително устойчиви спрямо струпясване са бадемовите сортове Несебър, Никитский късноцъфтящ, Нонпарел, Десертен, Римс, Лангедок, Пирлес, Советский.