Родът Смитианта (Smithiantha) е съставен от изключително красиви и нежни цветя, чиято родина са тропическите гори на Мексико. От подземните грудки излизат по няколко много крехки стъбла с дължина до 40 см. Листата са с форма на сърце, тъмнозелени на цвят, а в средата им се очертава антоцианово червени декоративни петна. Листата, както и стеблата, са покрити с нежни власинки. Листата достигат до 10 см. дължина. Цветовете са тръбовидни, обагрени в розово, оранжево, червено или жълто, обагрени по-бледо към върха, дълги около 5см. и групирани по върховете на разклоненията. От вътрешната страна, камбанките са изпъстрени с тъмни точици. Цъфти от юли до октомври. Интересното при цветовете на смитиантата е, че се отварят последователно от основата на съцветието към върха, като по този начин се получава много продължителен цъфтеж.

Отглеждане: В никакъв случай смитианта не бива да се отглежда на директно слънце. Осигурете и светло, но неогряно от слънчевите лъчи място. Температурата по време на цъфтежа трябва да бъде около 20 – 25 градуса, а след прецъфтяването – малко по-ниска от порядъка на 18 градуса. Важно е да се отбележи, че не е желателно да променяте мястото на цветето, особено след като се появят пъпките. В противен случай пъпките окапват и е твърде вероятно да пропуснете цъфтежа. Почвеният субстрат следва да бъде с лек, с добра въздухо- и водопропускливост. Осигурете и добър дренаж на саксията за оттичане на излишната вода.

Смитианта обича умереното поливане и висока въздушна влажност. Поливането става или в чинийката отдолу или в саксията отгоре, но много внимателно и около грудката. Особено през горещите летни дни е много важно да се поддържа оптимална въздушна влажност, но не и посредством директно пулверизиране на листата. При пулверизиране на листата, особено със студена вода, е твърде вероятно да се появят кафяви петна. Най-добрият начин за поддържане на въздушната влажност в постоянни и оптимални граници е саксията да се постави в съд к вода, но повдигната на камъчета например. По този начин постепенно изпаряващата се вода осигурява постоянна и оптимална влажност. Подхранвайте всяка седмица през лятото с торове за цъфтящи цветя.

През зимата смитиантата има нужда от почивка. Есента постепенно намалявайте поливането, докато листната маса изсъхне. Това е много важно, за да може растението да изтегли хранителните вещества от листата в грудката. След като листата и стъблата изсъхнат, спрете напълно поливането и съхранявайте грудките на сухо и хладно около 12 градуса.

Размножаване: Най-лесно смитианта се размножава с разделяне на грудките през февруари – март. Засаждат се в лека почва, съставена от равни части чимовка, листовка и пясък. Възможно е размножаване и със семена, но на практика първата година растенията остават много дребни. По-опитните цветари размножават смитианта и чрез листни резници.