Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Сиво гниене

Сивото гниене е една от най-вредоносните и най-широко разпространените болести по зеленчуковите култури. Сиво гниене се появява особено силно при продължителни влажни и хладни периоди, обикновено в началото или в края на вегетационния сезон, както и при отглеждане на културите в полиетиленови оранжерии, които се характеризират с лош воден и влажностен режим.

Сивото гниене се развива върху всички части на растенията. По листата симптомите се появяват като едри сиво-кафяви напетнявания с неправилна форма, които често са съсредоточени около периферията на листната петура. Развитието на болестта обикновено започва от долните листа на растенията, които се допират до почвената повърхност, и постепенно се разпростира към горните етажи. От листата инфекцията преминава върху листните дръжки и стъблата, които изгниват и се пречупват в мястото на повредата. Болестта може да засегне цветовете и цветоносите, но е особено вредоносна за плодовете. Върху тях се образуват първоначално разпръснати, дребни, закръглени, тъмно оцветени петънца, които много бързо се разрастват и могат да ги обхванат изцяло само за няколко часа. Колкото съдържанието на захари в плодовете е по-високо, толкова по-голяма е чувствителността им към болестта. При висока влажност всички нападнати растителни части се покриват с рехав, добре видим сиво-кафяв налеп, сред който понякога се наблюдават дребни черни телца (склероции). При засушаване налепът бързо пригаря, а нападнатите растителни части изсъхват.

Сивото гниене се предизвиква от гъби, отнасящи се към  род Botrytis. Те формират силно развит мицел с дървовидно разклонени в горната си част спороносци, чиято връхна част е надебелена. Върху разширението се формират яйцевидни, безцветни спори, с които патогенът се разпространява безполово при благоприятни условия на външната среда. Гъбата образува и дребни тъмни склероции, от които прорастват микроскопични паничковидни плодни телца, съдържащи едноклетъчни зимни спори. Това е полово размножаващата се форма на гъбата, с която презимува и се разпространява при неблагоприятни условия на външната среда, известна с името Botryotinia fuckeliana (De Bary).

Тъй като е сравнително слаб паразит, причинителят на сиво гниене е в състояние да се развива  и върху мъртва органична материя от всякакъв вид – физиологични и неинфекциозни повреди, растителни тъкани, унищожени от други болести, отстранена листна маса при културалните практики и т.н. Силно чувствителни към нападение са както младите растения, преди развитието на покривните и механичните им тъкани, така и възрастните, физиологично отслабени растителни органи. Първичното заразяване много често се осъществява през рани, нанесени при колтученето, пензирането, връзването, а при лука при т. нар. газене Повредите по листата от мана, трипсове или други вредители също представляват благоприятна среда за развитие на сивото гниене. При прибиране на недозрели, непросушени или съхранявани при топли и влажни условия растителни части болестта намира особено благоприятни условия за развитието си. Заразата не се разпространява в периода на съхранение върху здрави растителни части. Установено е, че спорите могат да останат в неактивна форма до зазряването, след което патогенът може да започне развитието си от застарели или мъртви растителни тъкани. Върху нападнатите участъци се появява вторично спороношение, което обезпечава заразяването по време на целия вегетационен период.

Поради многобройните гостоприемници в природни условия винаги съществува изходна зараза от причинителя на сивото гниене и са необходими само благоприятни условия за проявление на болестта. Освен върху вегетиращи растения, под формата на спори и склероции, причинителят на сивото гниене се запазва до 1-2 години и върху болните растителни остатъци, намиращи се в почвата. При оранжерийно отглеждане патогенът може да се съхрани като спори и върху конструкцията. Разпространението на болестта се извършва чрез въздуха, дъждовните капки, заразените растителни части, почвата, както и при провеждането на различни практики – колтучене, прекършване и др. 

Болестта се развива интензивно при наличие на свободни капки вода върху растителните тъкани или при 100% относителна влажност на въздуха, резултат от поливане, листно подхранване с микроелементи или третиране с растежни регулатори, особено ако те съвпаднат с цъфтежа или с узряването и прибирането на плодовете. Свободната вода е нужна за покълване на спорите, което се извършва за няколко часа. Благоприятна за развитието на патологичния процес е температура от 0 до 35ºC,  оптималната е  20-23ºС.

Род Botrytis е сравнително беден на видове. С най-широко разпространение е Botrytis cinerea Pers.  – безполово размножаващата се форма,  и Botryotinia fuckeliana (De Bary)  полово размножаващата се, която е в състояние да паразитира върху почти всички земеделски култури – домати, пипер, патладжан, тиквени и зелеви видове, салата и т.н. Известни са и малък брой специализирани видове, нападащи отделни зеленчуци, какъвто е Botrytis porri Van Beyma, който заразява луковите култури.

Независимо от съществуването на многобройни гостоприемници тази болест има най-голямо стопанско значение за доматите, краставиците, главестото зеле, различните видове лук и салатата.

 

Сиво гниене по доматите

 

Сивото гниене по доматите е силно вредоносна болест за ранното полско производство и при отглеждане на културата в полиетиленови  оранжерии.

Болестта засяга всички надземни органи. Върху стареещите листа в основата на стъблото се развиват светлокафяви, повече или по-малко закръглени петна, които постепенно се разрастват, обхващайки цялата повърхност. Върху стъблата петната са кафяви или сиви, отначало сухи, с напукана кора, а след това влажни. На дължина могат да достигат 10-15 см. Обикновено повредите са разположени около рани, образувани при колтучене или по остатъците от листните дръжки след почистване. Върху зазряващите плодове, най-често около дръжчената ямичка, се развиват сиво-кафяви петна, които се разрастват и ги обхващат изцяло. Върху всички нападнати части при влажни условия се развива изобилен сив плесенов налеп. При полски условия върху нарастващите плодове болестта може да се прояви и под формата на точкова некроза, обкръжена от бял перест ореол. Тези симптоми имат повърхностен характер и се проявяват при неблагоприятни условия за развитието на болестта.

 

Сиво гниене по пипера

 

Сивото гниене е най-разпространеното заболяване по пипера при оранжерийно производство.

Признаците на болестта са развиват върху листата, стъблата и плодовете като разрастващи се воднисти петна. Често при възрастните растения се наблюдава изсъхване на отделни клонки вследствие пръстеновидно обхващане на стъблото. Заразените цветове увяхват, загиват и опадат. При влажни условия всички нападнати растителни части се покриват с плътен сив налеп.

 

Сиво гниене по патладжана

 

Болестта се проявява както по зелените плодове на полето, така и по узрелите в периода на съхранение.

Върху заразените плодове се образуват тъмни воднисти петна. При благоприятни условия те се разширяват много бързо и обхващат целия плод, които е в състояние да изгние напълно. В мястото на повредата се развива обилен сив налеп.

 

Сиво гниене по главестото зеле

 

Болестта е проявява в края на вегетационния сезон, при закъсняване с прибирането, и по време на съхранението. Макар и рядко, при висока атмосферна и почвена влажност сивото гниене може да се появи на полето.

Върху външните покривни листа се развиват кафяви напетнявания. Нападнатите листа загниват и се покриват с пепелносив пухест налеп. Често тези симптоми започват от механични наранявания или повреди от насекоми и продължават към вътрешността на главата. На полето сивото гниене обикновено се развива върху повреди от физиологично напукване. При условия на съхранение повредите са от същия вид, както и на полето. В нападнатите тъкани сред обилния налеп се образуват плоски тъмни склероции с големина до 2-4 мм. Семенните растения, които показват симптоми на сиво гниене при засаждането, обикновено загиват по време на цъфтежа – стъблата и съцветията засъхват или се пречупват.

 

Шийно гниене по лука

 

Шийното гниене е типична болест по съхранявания лук. На полето тя се появява рядко и най-често остава незабелязана.

Причинители на шийното гниене по лука са гъбите Botrytis allii Munn., B. byssoidea Walker, B. cinerea Persoon, както и някои други видове, от които у нас преобладава първият.

Гниенето започва откъм шийката (остатъка от перата), която омеква и хлътва. Постепенно повредите обхващат цялата луковица, която се ослузява. При разрез луковиците изглеждат като сварени. По-късно те потъмняват, мумифицират се и от тях остават само обвивните люспи. При развитие на полето болестта предизвиква гниене в основата на стъблата или напетняване на цветните органи, които остават стерилни. При влажни условия върху нападнатите участъци на луковицата се появява обилна сива плесенова маса. Върху нея, между люспите, се образуват черни плоски или кръгли, сравнително едри склероции.

 

Сиво гниене по чесъна

 

Въпреки че може да нападне всички лукови видове, болестта има най-голямо значение за чесъна в периода на съхранение.

В основата на скилидките след обелване се виждат жълтеникави до кафяви, слабо вдлъбнати петна с големина няколко милиметра. В периода на съхранение повредите се разрастват, скилидката завяхва и се мумифицира. При висока влажност върху повредените тъкани се развива сив налеп. При засаждане на заразени скилидки се развиват дребни, хлоротични растения. Старите листа при зимния чесън загниват и полягат, а при изскубване се късат в областта на шийката. Външните люспи на луковицата потъмняват и върху тях се появяват черни склероции.

 

Сиво гниене по салатата

 

Сивото гниене е широко разпространена и силно вредоносна болест на салатата, особено при зимно-пролетно отглеждане при оранжерийни условия.

Болестта засяга и младите растения, но най-често се развива в периода на технологична зрялост. Нападат се листата, стъблата, кочаните, семенниците и семената. В основата на най-външните листа, обикновено тези, които се допират до почвената повърхност, се образуват едри кафяви напетнявания, които се покриват със сив памуковиден налеп. Болестта се разпространява към пазвите на листата, откъдето колонизира кочана и стъблото. Повредите по стъблото се разширяват, обхващайки листата един след друг.

 

КОНТРОЛ

 

Висока агротехника и благоприятен воден и въздушен режим при отглеждане на зеленчуковите култури. Отстраняване на най-долните 2-3 листа при доматите и краставиците, с което се обезпечава свободен достъп на въздух и на слънчева светлина. Да не се полива непосредствено след колтучене, връзване и други манипулации по растенията. Опазването на растенията от мана, трипс и други вредители намалява проявите на сивото гниене при всички зеленчукови видове. Преди засаждане лукът се изнася за 15-20 дни на открито. Луковиците може да се обеззаразят чрез потопяване в разтвор от топсин – 0,2% за 2 часа, след което е необходимо просушаване. Добър ефект има нагряването на арпаджика при 37-40ºС в продължение на 8 часа, а на едрите луковици (балучка) за 16 часа. При поява на външни признаци и благоприятни условия за развитие на патологичния процес се извършват фунгицидни третирания с топсин – 0,1%, който задължително се комбинира с прилепител при третиране на луковите и зелевите видове. В периода на технологична зрялост се препоръчва ограничаване на поливките, а самата беритба трябва да се извършва само при сухи условия. Своевременно прибиране на продукцията, като не се допуска презряване или напукване. Изваждането на лука да се извършва във фаза полягане на една трета от растенията. Необходимо е просушаване на полето най-малко в течение на две седмици, като  разстилането става така, че луковиците на единия ред да се покриват от стъблата и листата на съседния. Стъблата се отрязват след изсъхване на 2,5-5 см над шийката на растенията. Необходимо е добро просушаване на луковиците преди лагеруване. В складовите помещения трябва да се поддържа температура 2-3ºС и относителна влажност на въздуха около 90-98% при периодичен преглед за отстраняване на загнилите плодове или луковици. Задължително унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата чрез дълбока обработка на почвата.

 

  |  Views: 1598  |  Прочетено във Вестник за градината