Повреди по съхраняваните плодове предизвикват голям брой гъби от род Botrytis, чиито полов стадий се отнася към род Botryotinia. Болестта сиво гниене по плодовете представлява сериозен проблем както по време на вегетацията, така и за плодовете, съхранявани при условия на ниски температури.

Върху плодовете на ябълка, круша, дюля и мушмула се развиват кафяви петна, които постепенно обхващат цялата повърхност. За разлика от мекото гниене, нападната тъкан е твърда и плодът запазва формата си. Върху повредените плодове при висока влажност се образува светлосив нежен налеп, често изпъстрен с тъмни телца (склероции). Развитието на болестта най-често е на огнища.

Макар и в изолирани случаи, сивото гниене може да се развие и върху клонките на някои силно чувствителни ябълкови сортове. Първоначално повредите се появяват под формата на тъмнооцветени напетнявания, които бързо се разрастват. Нападнатите растителни части некротират и остават в короната на дърветата. Върху повредените тъкани се развива интензивен спорообразуващ налеп.

Причинителите на сивото гниене се съхраняват като мицел или склероции върху растителните остатъци, където се образува обилно спороношение, осъществяващо инфекцията. Болестта е в състояние да се развива интензивно и в хладилните помещения. Тя се проявява особено бързо и във висока степен след изваждане на плодовете, съхранявани при ниски температури.

КОНТРОЛ

За да се ограничи появата на сиво гниене по плодовете е необходимо изрязване на болните клони и клонки паралелно със зимната резитба за намаляване на изходната инфекция. За ограничаване на повредите по плодовете за лагеруване трябва да се подбират такива от насаждения, разположени върху леки, водопропускливи почви, най-често от припланински райони. Младите дървета дават по-едри и по-сочни плодове, които по-силно се повреждат от патогени в периода на съхранение. Беритбата на плодовете да се извършва в технологична зрялост. Съхраняваните плодове трябва да бъдат с дръжки, без рани или натъртвания, със запазен восъчен налеп и с типични за сорта размери. По-едрите и по-сочни плодове трябва да се консумират с предимство, тъй като са по-силно предразположени към заболяване. Набраните плодове трябва да се превозват и съхраняват при ниски температури, от 0,5 до 1ºС, и при добро проветряване. Лагеруването трябва да се извършва в специални предварително дезинфекцирани помещения, където е възможно поддържане на подходящ температурен и влажностен режим. Наложителни са периодични прегледи на съхраняваните плодове за своевременно откриване и отстраняване на заразените, преди инфекцията да се разпространи и върху здравите. Сортирането и дезинфекцията за ограничаване на инфекциите, станали по време на беритбата чрез потопяване на плодовете в разтвор на топсин М 75 ВП-0,1%, за две минути, дава добри резултати срещу появата на сиво гниене по плодовете. Това третиране обаче не е залегнало в стандартните технологии за съхранение на плодовете поради токсикологични съображения. Ограничаване на болестта може да се постигне и чрез потопяване на плодовете в леки парафинови масла или индивидуалното им завиване в парафинирана хартия.