Причинител на сиво гниене по гроздето е гъбата Botryotinia fuckeliana De Bary, в чиято популация е установена специализирана безполова форма, известна като Botrytis cinerea Persoon f. sp. vitis Klebahn. Сивото гниене се отнася към най-вредоносните и икономически най-значимите болести по лозата.

При благоприятни условия за развитието й болестта може да се наблюдава върху всички растителни части. По леторастите на младите лозички, в стратификалнята и във вкоренилищата, се развива кафяво загниване, което е в състояние да ги обхване изцяло. На полето върху цветовете и цветните дръжки на лозите се образуват кафяви петна, покрити със спороношението на патогена. Тези признаци са известни с името ранно сиво гниене. Повредите по листата са сравнително редки и представляват разрастващи се, неправилно закръглени, сиво-зелени напетнявания. Върху леторастите сивото гниене предизвиква просветляване на кората, което за разлика от екскориозата е по-жълтеникаво и може да бъде наблюдавано и върху по-горните междувъзлия. Най-характерни и силно изразени са пораженията по зърната в периода около узряването, където се развиват бледокафяви петна, от които кожицата лесно се лющи. Паразитът бързо обхваща целия грозд и минава върху съседните. Възможно е развитие на болестта и в периода на транспортиране. При влажни условия нападнатите растителни части се покриват с обилно сиво спороношение, сред което се наблюдават тъмни телца (склероции). При суша повредените растителни тъкани се мумифицират. Вследствие отделените от патогена ензими виното, приготвено от повредено грозде, е обезцветено и с лоши вкусови качества.

Паразитът презимува върху нападнатите мъртви растителни части, където напролет се формира изобилен спорообразуващ налеп, осъществяващ бързи заразявания.

Големият брой гостоприемници и възможностите за сапрофитен начин на съществуване са осигурили на патогена повсеместно разпространение, което може да се ограничи само при неблагоприятни външни условия. Гъбата се развива в широки граници  (1-31ºС) с оптимум 25ºС. Спорите кълнят при относителна влажност на въздуха над 90%, но заразявания са възможни само при наличие на свободна капка вода. Механичните повреди от градушка, лозови молци, физиологично напукване, брашнеста мана или от лоша манипулация засилват развитието на болестта. Увеличаването на захарното съдържание в периода на узряване усилва чувствителността на гостоприемника спрямо патогена.

КОНТРОЛ

Необходимо е да се обезпечат всички  условия за добро проветряване на растенията и гроздовете посредством правилно райониране и добро формиране на лозите,  както и чрез своевременно извършване на  зелените резитби – филизене, кършене и колтучене. Препоръчва се обезлистване – премахване на листата в зоната на гроздовете, в периода на избистряне и прошарване на зърната. Необходимо е да се извършват всички културални практики, които гарантират развитието на физиологически здрави гроздове – балансирано торене, умерено напояване и други. Препоръчва се своевременна беритба само на сухи и здрави гроздове. При обилни валежи по време на зреенето зърната се напукват, което провокира силното развитие на сивото гниене. В такива случаи се препоръчва беритба във възможно най-ранни срокове или на няколко ръце, за да се намалят загубите. Химичен контрол срещу сиво гниене по гроздето се провежда при влажно и дъждовно време непосредствено след прецъфтяването, след градушки, при наедряване на зърната, но преди затваряне на гроздовете, и при избистряне и прошарване на зърната. Химичните третирания трябва да приключат 2-3 седмици преди беритбата, като се спазва карантинният срок на използваните препарати за растителна защита. Добре е да се извършва редуване на фунгицидите, тъй като има съобщения за съществуването на устойчиви спрямо пестициди раси на патогена. Срещу сиво гниене по гроздето при стратифицираните лози се практикува накисване на калемите и подложките в разтвор от хинозол-0,5%.

Силна чувствителност към причинителя на сиво гниене по гроздето проявяват сортовете Болгар, Гъмза, Германски ризлинг, Мискет отонел, Алиготе.

Относителна устойчивост се наблюдава при сортовете Димят, Каберне совиньон, Мерло, Мавруд, Юни блан, Ркацители, Шасла доре, Хамбургски мискет, Сторгозия, Кайлъшки мискет, Варненски мискет, Наслада, Тракийски бисер, Ризлинг български, Орфей, Камчия, Мискет Сандански, Бисер.