Болестта сиво гниене по главестото зеле се проявява в края на вегетационния сезон, при закъсняване с прибирането, и по време на съхранението. Макар и рядко, при висока атмосферна и почвена влажност сивото гниене може да се появи на полето.

Върху външните покривни листа се развиват кафяви напетнявания. Нападнатите листа загниват и се покриват с пепелносив пухест налеп. Често тези симптоми започват от механични наранявания или повреди от насекоми и продължават към вътрешността на главата. На полето сивото гниене обикновено се развива върху повреди от физиологично напукване. При условия на съхранение повредите са от същия вид, както и на полето. В нападнатите тъкани сред обилния налеп се образуват плоски тъмни склероции с големина до 2-4 мм. Семенните растения, които показват симптоми на сиво гниене при засаждането, обикновено загиват по време на цъфтежа – стъблата и съцветията засъхват или се пречупват.

КОНТРОЛ

Висока агротехника и благоприятен воден и въздушен режим при отглеждане на зеленчуковите култури. Да не се полива непосредствено след колтучене, връзване и други манипулации по растенията. Опазването на растенията от мана, трипс и други вредители намалява проявите на сивото гниене при всички зеленчукови видове. При поява на външни признаци и благоприятни условия за развитие на патологичния процес се извършват фунгицидни третирания с топсин – 0,1%, който задължително се комбинира с прилепител. В периода на технологична зрялост се препоръчва ограничаване на поливките, а самата беритба трябва да се извършва само при сухи условия. Задължително унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата чрез дълбока обработка на почвата.

Виж още СИВО ГНИЕНЕ