Болестта сечене по разсада е повсеместно разпространена и силно вредоносна за всички зеленчукови култури, отглеждани за ранно и средноранно полско производство, особено за по-топлолюбивите видове – домати, пипер, патладжан.

Сечене по разсада се предзвиква от голям брой фитопатогенни почвообитаващи гъби, принадлежащи към родовете Rhizoctonia, Pythium, Phytophthora, Fusarium, Thielaviopsis и други, но се счита, че у нас преобладават Rhizoctonia solani Kuhn, Pythium debarianum Hesse, P. ultimum Trow. и  P. aphanidermatum (Endson) Fitzpatrick.

Болестта сечене по разсада се развива от засяването до развитието на механичните тъкани на младите растения. Първите признаци се проявяват  като подпочвено изсичане, водещо до загниване на прорастващите семена или като червенокафява некроза на кълна. След излизане над почвената повърхност, в основата на стъблата на младите растения се развива мокро петно, което се разраства пръстеновидно. Засегнатата тъкан потъмнява, изтънява на височина около 3-5 см и загнива. Болните растения увяхват и падат като посечени, откъдето идва името на болестта. Върху израстналия разсад, който има развити механични тъкани, болестта се проявява като кореново или стъблено гниене, засягащо само кората. Често такива растения се разсаждат на полето. Дори и да се прихванат, те изостават в развитието си и скоро загиват. Във всички фази от развитието на гостоприемника болестта се проявява най-често на отделни огнища.

Посочените причинители на сечене по разсада са типични почвообитаващи гъби, които се съхраняват свободно в почвата, дори и в случаите, когато тя не е била продължително време обект на стопанско използване.

Всички фактори, който забавят развитието на механичната тъкан, като намалена светлина или гъста сеитба и свързаното с това етиолиране (изтегляне) на разсада, преовлажнавяне, висока температура, обилно азотно или органично торене, провокират силното развитие на болестта. При разлика между температурата на въздуха и на почвения субстрат по-голяма от 6-8ºС се предизвиква особено силно развитие на сеченето по разсада.

КОНТРОЛ

Съхранение на семената след добро просушаване и при ниска температура, за да се запазят техните посевни показатели. Използване на висококачествени семена с добра жизненост и висока кълняема енергия за ограничаване на престоя им в почвата. За направа на лехи да се избират леки, отцедливи и проветриви места. Още по-добри резултати се получават при използване на различни по вид пресовани форми за индивидуално отглеждане на разсада. Задължително обеззаразяване на почвата и почвените смески с базамид (50-60 кг/дка), а при малки обеми чрез нагряване при температура 96-98 градуса. Обеззаразяване на семената преди засяване с каптан или подобни препарати. Нормална гъстота на сеитба, за да не се допусне изтегляне на разсада. Поддържане на добър въздушен и воден режим в лехите или разсадните помещения. Поливане на почвата, след засяване на семената, с разтвор от меден препарат при разход 3-4 л/кв.м в зависимост от влажността. При поява на болестта поливките се преустановяват, а разсадът се подсипва със суха почва или пясък. Поливане на разсадните съдове или лехите с фунгициди,  действащи срещу гъбата Rh. solani. Тъй като обикновено тя се среща съвместно с представители на родовете Pythium и Phytophthora по-добри резултати се получават при комбиниране на работния разтвор с препарати, действащи  срещу такива гъби.