Септориоза е специфична група от болести, които се развиват по-често по зеленчуковите растения, отглеждани на открито, обикновено във втората половина на вегетационния сезон, и по-рядко – при оранжерийно производство.

Признаците на болестта се проявяват върху листата, по-рядко върху стъблата, листните дръжки и плодовете. Напетняванията са твърде характерни и представляват сравнително еднообразни, малки, около 3-4 мм в диаметър, закръглени сиво-кафяви петънца, постепенно побеляващи в центъра, което е причина за името на тази болест. Периферията на петънцата остава тъмнокафяво-виолетова. Със застаряването в централната част на напетняванията се развиват дребни черни телца, представляващи плодните тела на причинителите на тези болести, които са добре видими и с невъоръжено око. Развитието на болестта започва от долните етажи на растенията и се разпростира към горните. Силно нападнатите листа пожълтяват и некротират, като остават да висят по стъблото, което се отразява на физиологичните процеси и на продуктивността.

Причинители на белите листни петна са гъби от род Septoria. Те образуват само безполово спорообразуване в затворени, сферични до луковицоподобни плодни телца, които са потопени в нападнатите тъкани. Спорите са нишковидни до вретеновидни, прави или леко огънати, с няколко напречни прегради, безцветни. След узряване и при влажно време те се изливат от плодните тела под формата на фитилче и се разнасят чрез водните капки по съседните растения. 

Причинителите на септориозите по зеленчуковите култури се съхраняват в болните растителни остатъци, намиращи се в почвата, и в посадъчния материал. Особено силно се нападат маточните растения, развиващи мощна листна маса.

Благоприятно условие за развитие на болестта е умерено топлото и влажно време. Водните капки са необходими за освобождаване на спорите и за разпростренение на инфекцията по съседните здрави растения. Недостатъчното осветление също благоприятства развитието на патологичния процес, поради което белите листни петна се проявяват интензивно в края на вегетационния сезон или при отглеждане на културите в полиетиленови оранжерии.

Сред болестите от тази група с най-голямо стопанско значение са белите листни петна по доматите, листният пригор по целината, листните петна по магданоза и септориозата по пащърнака.

Бели листни петна по доматите

Болестта има сравнително ограничен ефект върху продуктивността на културата.

Причинител на белите листни петна по доматите е гъбата Septoria lycopersici Spegazzini.

Външните симптоми могат да се наблюдават върху листата както на разсада, така и върху растенията на  полето, като многобройни, дребни  (до 2-3 мм) воднисти петънца, които първоначално остават незабелязани. Скоро петънцата побеляват, а периферията им се очертава от червено-кафяв до тъмнокафяв венец. В центъра на петънцата в края на сезона се забелязват множество дребни черни точици. Нападението започва от най-старите листа, като постепенно се нападат и по-младите, но обикновено върхът на растенията не се поврежда. Болестта предивзиква интензивно жълтеене и пригаряне на листата, които остават да висят върху стъблата. Повредите по листните дръжки и стъблата са сравнително редки и се наблюдават само при силно нападение.

Листен пригор (септориоза) по целината

Болестта е силно вредоносна и периодично се намножава в големи размери, като нанася особено големи повреди по листната целина.

Листният пригор по целината се предизвиква от гъбата Septoria apiicola Chest.

Върху листата на растенията се развиват многобройни, дребни (около 2 мм в диаметър), закръглени, жълтеникави петънца, чийто център постепенно потъмнява вследствие образуването на многобройни, разпръснати, черни плодни телца. Силно напетнените листа се завиват и изсъхват. Макар и по-рядко, върху листните дръжки или стъблата на семенните растения се появяват продълговати, вдлъбнати, бледокафяви петна. Семената на болните растения, въпреки че не показват специфични външни симптоми, се покриват с плодните телца на гъбата. Повредите предизвикват директни загуби при листните форми на целината, намаление количеството на кореноплодите и ограничаване на възможностите за съхранение на целината за глави.

Листни петна (септориоза) по магданоза

Листните петна са силно вредоносна болест за магданоза и могат да предизвикат пълно унищожаване на листната маса.

Причинител на болестта е гъбата Septoria petroselini Desm.Признаците се появяват върху листата като кафяви, жълтеникави или бели петна с тъмнокафяв бордюр. Те са многобройни, малки, кръгли или с неправилна форма. От двете страни на петната, но по-често от горната, се образуват тъмните плодни телца на гъбата. При силно нападение листата жълтеят и засъхват. Болестта се разпростанява и върху цветоносите, а от там обхваща и семената.

Септориоза по пащърнака

Причинител на септориоза по пащърнака е гъбата Septoria pastinacae West.

Болестта обхваща листата на растенията, където се образуват многобройни, средно големи, неясно огранични петънца, които по-късно покафеняват. От двете страни на петната, но по-често от горната, се формират тъмни плодни телца. Силно нападнатите листа пожълтяват и засъхват.

КОНТРОЛ

Съблюдаване на 3-годишно сеитбообращение, за да се унищожи инфекцията, намираща се в почвата. Отглеждане на културите върху леки и добре дренирани площи, като се поддържа балансиран поливен режим. Трябва да се избягват всички начини на поливане, които са свързани със силно разпръскване на водни капки. Използване на здраво семе или обеззаразяване с  каптан. Възможно е и термично обеззаразяване на семената при 48ºС за 30 мин, след което веднага трябва да се засеят. При силно развитие на болестта през вегетационния сезон трябва да се извърши преждевременно покосяване на листната маса при магданоза и на целината за листа. Могат да се извършват и фунгицидни третирания с препарата топсин – 0,1%. Задължително бракуване на всички семенни растения, показващи признаци на болестта, и унищожаване на  растителните остатъци след прибиране на реколтата чрез дълбоко заораване.