Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Сентполия (Африканска теменужка)

Saintpaulia

Сентполия (Африканска теменужка)

Сентполия (Saintpaulia), позната също като африканска теменужка, е род тревисти растения от семейство Геснериеви, произхождащи от планините на Танзания. Растението носи името на откривателя си, барон фон Сент-Пол, който пръв го класифицира през 1892 г. Днес това е много популярно стайно растение, което цъфти целогодишно – обикновено по 2-3 последователни месеца, следвани от 20-30 дни покой, след което при правилно отглеждане цикълът се повтаря. Цветовете варират от бяло през розово и пурпурно до синьо и виолетово. Листата са мъхести и не понасят да бъдат пръскани, тъй като тогава се покриват с кафеникави петна и загниват.

Сортове: Стелещите се видове сентполия официално са дефинирани като африкански теменужки с основно стъбло, което образува много разклонения с розетки от листа. Листните розетки са по-широки от тези на стандартните сортове. С други думи, стелещите се сенполии имат дълги увиснали стъбла, които често образуват малки растения на върховете си. Всички са хибриди – най-важният родител е С. магунгензис. Цветовете на стелещите се африкански теменужки обикновено са по-малки от тези на стандартните – растенията може да са миниатюрни или със стандартна големина. При специалистите ще откриете няколко сорта:

Star Htail – звездовидни цветове – сини, с бели краища. Миниатюрно растение.

Jet Trail – кичести цветове – светлолилави. Миниатюрно растение – полустелещо се.

Trail Along – кичести цветове – яркорозови. Миниатюрно растение.

Snowy Trail – кичести цветове – бели. Миниатюрно растение.

Breezy Blue – кичести цветове – яркосини/светлолилави. Стандартно растение.

Sweethert Trail – кичести цветове – два нюанса на розово. Стандартно растение.

Отглеждане: Сентполиите обичат да са на слънчево и светло място без пряко огряване. През зимата температурата да не пада под 15 градуса. При добра осветеност и топло помещение през цялата година сентполията може да ви радва с продължителен и обилен цъфтеж. Желателно е да се полива отдолу, но не е фатално ако се полее и отгоре (без да се мокрят листата). Всичко зависи от това как растението ще бъде привикнато. През топлите месеци може да се подържа умерено влажна почвата (без да се преполива). По-добре е да се пресуши отколкото да се преполее, но през зимата трябва да се полива пестеливо, тъй като корените изгниват много лесно и може да загубите растението. Ако случайно се намокрят листата в никакъв случай не бива са се излагат на пряка слънчева светлина, тъй като се получават грозни петна. От февруари до август може да подхранвате при всяко поливане със силно разредена торна вода, а от октомври до февруари – един път месечно. Торовете трябва да съдържат по-голямо количество фосфор и калий.

Желателно е да отстранявате прецъфтелите цветове, а също и повредените листа заедно с дръжката. Много често листата на сентполията се замърсяват от домашен прах – можете да ги почистите със суха четка за рисуване.

Размножаване: Сентполия се размножава чрез листни резници, като се слагат зрели листа във вода или в почва. Във вода вкоренявянето е по-успешно. Прави се следното: В малък буркан от бебешки пюрета или друг малък съд сложете няколко парчета дървени въглища, налейте (минерална) вода, опънете тънък найлон, направете дупки и мушнете листенцата в дупките така, че да не си пречат. Може да ги засадите когато пуснат корени или листа. Гледайте листата да останат над почвата и полейте с вода.

Вкореняване в почва: Почвата (торф) трябва да е лека и да се подържа умерено влажна. Листото не бива да се поставя много надълбоко. Може да смесите малко пясък в торфа за да се вкорени по лесно. Успешно се вкореняват през топлите месеци. Желателно е листото за вкореняване да е откъснато с дръжката.

Ако една сентполия има няколко издънки, може леко да ги отделите от майката и за по-сигурно известно време да ги държите във вода, за да пуснат още корени и едва след тогава ги засадете. Може и директно да се засадят, но няма гаранция, че ще се хванат.

 

  |  Views: 2173  |  Прочетено във Вестник за градината