Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Сачмянка

Сачмянка е една от най-вредоносните болести по овощните култури, особено за костилковите видове. В най-големи размери се нападат прасковата, кайсията, черешата и по-слабо сливата, вишната и бадемът.

Симптомите, които сачмянките предизвикват по растенията, са сравнително еднообразни независимо от вида на патогена и нападнатата култура. Болестта се проявява върху всички растителни органи – но най-често върху листата, листните дръжки и по-рядко върху леторастите и плодовете. По листата се развиват дребни пурпурночервени точки, които достигат 2-3 мм в диаметър. В центъра им тъканта некротира и скоро след това опада. При висока степен на нападение напетняванията се сливат и често добиват форма на неправилни некротични зони. В зависимост от вида на причинителя около петната може да се появи светложълто-зелен ореол или  червено-виолетов бордюр. Петната са по-едри при заразяване на млади и бързо нарастващи листа. При достигналите оптималния си размер листа и при застарели тъкани петната са по-дребни и рядко се перфорират. В много случаи петната по основните листа на летораста са дребни и неопадащи, а тези във връхната част – едри и перфорирани. При висока степен на нападение листата пожълтяват и окапват. Върху плодовете сачмянката се проявява във вид на дребни, червено-кафяви струпеи или струпейчета и тъмни петна, които по време на узряването хлътват и предизвикват деформации или напълно инхибират растежа. Върху леторастите болестта се проявява под формата на дребни, червеникави точки, които се разрастват в тъмни, елиптични, леко хлътнали петна, от които се отделя смола. Петната могат да обхванат пръстеновидно летораста, в резултат на което връхната му част изсъхва.

Като причинители на сачмянка по костилковите овощни видове са установени голям брой патогени, с различен произход, най-важните сред които са гъбата Stigmina carpophila (Lev.& Ellis) и бактериите Xanthomonas campestris pv. pruni (Smith) Dye и Bacillus pumilus Gottheil. Обикновено тези три патогена се срещат съвместно, образувайки общ паразитен комплекс, или пък в зависимост от условията може да преобладава един или друг вид. Гъбата Stigmina carpophila формира само безполово спороношение върху тъмни, частично потопени в субстрата структури (спородохии). Спорите са зленикаво-кафяви, удължено елипсовидни и многоклетъчни. Бактерията Xanthomonas campestris pv. pruni е аеробна, грамотрицателна и в култура образува жълти слузести колонии. Бактерията Bacillus pumilus е аеробна, грамположителна, не формира капсула и образува ендоспори, които служат за съхранение на вида.

Жизненият цикъл на отделните видове причинители на сачмянка преминава по различен начин. Гъбата Stigmina carpophila зимува като мицел в заразените клонки. Поради ниската минимална температура, необходима за развитието й, тя е в състояние да се намножава при меки зими дори и в периода на покой, като формира спори върху повредените растителни части, които са единствен източник на зараза. Бактериите X. campestris pv. pruni и B. pumilus също се запазват до пролетта в нападнатите растителни части. Вторият вид е в състояние да презимува успешно в опадалите листа и в почвата като ендоспори или под сапрофитна форма.

Независимо от вида на причинителя заразяването се извършва през рани, през пъпки и листни отпечатъци, през устица или директно през кутикулата на неповредените растителни тъкани.

Разсейването на спорите или бактериите се осъществява посредством дъжд, вятър или насекоми. Водните капки са необходими и за покълване на спорите, поради което всяка по-значителна вълна на заразяване се осъществява след продължителни дъждовни периоди. Болестта е в състояние да се развива не само при хладни периоди през пролетта и лятото, но и през есента, а при по-топло време дори и през зимата.

 

Сачмянка по прасковата

 

Характерно за симптомите на сачмянката по прасковата е, че некротичните напетнявания по листата се запазват продължително време, а по-късно се наблюдава различна степен на перфорация. Особено характерни са повредите по младите леторасти, където се образуват дребни, червеникави точки, които се разрастват в тъмни елипсовидни, леко хлътнали петна. Най-младата част на леторастите може да се обхване пръстеноводно или изцяло, при което връхната част напълно некротира. Около повредените участици по леторастите, често се наблюдава смолотечение. Възможно е нападание и върху по-дебелите клони и клонки, което е съпроводено с интензивно смолотечение, често под формата на фитилчета. Върху плодовете на прасковата, най-често около дръжчената ямичка, се образуват сравнително едри струпеи, чиято коричка се олющва, а на мястото й се отделят капчици смола.

 

Сачмянка по кайсията

 

Напетняванията по листата на кайсията се перфорират бързо и при този вид рядко могат да бъдат наблюдавани некротични напетнявания. При силно нападение върху листата се формират широки неправилни участъци, които приличат на изгризвания от насекоми. Повредите по леторатите на кайсията са твърде рядко явление. Плодовете на този вид обаче се отличават с висока степен на чувствителност и повредите са често и обичайно явление. Обикновено симптимите се наблюдават около дръжчената ямичка във вид на дребни, червено-кафяви струпейчета. Много често те се намират в по-висока плътност откъм откритата страна на плода. Имат сравнително повърхностно разположение и могат да предизвикат некроза на кожицата.

  

Сачмянка по черешата и вишната

 

Некротичните напетнявания по листата на черешата и вишната са сравнително едри и се запазват продължително време, без да се перфорират, като при късно заразяване могат дори въобще да не опадат. Повреди по леторастите се наблюдават сравнително рядко. Симптомите по плодовете са много характерни и представляват тъмни, почти черни петна, които по време на нарастването и узряването на плодовете хлътват и могат да залепнат за костилката. Тези повреди наподобяват повредите от вишневия хоботник и се разграничават по това, че няма нагризване на самата костилка.

 

КОНТРОЛ

 

Мерките, насочени към ограничаване на сачмянката, са общи за всички костилкови видове. Необходима е прецизна зимна резитба за отстраняване и унищожаване на нападнатите клони, клонки и леторасти, която се извършва едновременно със зимната резитба за плододаване. Препоръчва се есенно-зимно (при три четвърти листопад) или зимно-пролетно (преди набъбване на пъпките) пръскане с бордолезов разтвор -1%. Добре е, ако има възможност да се извършат и двете третирания. Първото вегетационно пръскане се провежда във фенофаза цветен бутон с бордолезов разтвор -1% или други фунгициди. При влажно време, след около една седмица, се пръска отново с подходящи разрешени препарати. Срещу повредите по плодовете се третира със същите препарати в периода след прецъфтяването до ограничаване на болестта.

Висока чувствителност към сачмянка показва кайсиевият сорт Костюженска. Добра устойчивост имат сортовете Еревани, Землянична, Филипопол.

От черешовите сортове високо чувствителни към сачмянка са  Румънка и Дроганова жълта. Устойчивост проявява сортът Раждавишка белвица.

Високо чувствителни към сачмянка са местният вишнев сорт Ботевградска и сортът Хейманов рубин, чийто плодове се повреждат в много голяма степен.

 

  |  Views: 1755  |  Прочетено във Вестник за градината