Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Сачмянка по черешата и вишната

При сачмянка по черешата и вишната некротичните напетнявания по листата са сравнително едри и се запазват продължително време, без да се перфорират, като при късно заразяване могат дори въобще да не опадат. Повреди по леторастите се наблюдават сравнително рядко. Симптомите по плодовете са много характерни и представляват тъмни, почти черни петна, които по време на нарастването и узряването на плодовете хлътват и могат да залепнат за костилката. Тези повреди наподобяват повредите от вишневия хоботник и се разграничават по това, че няма нагризване на самата костилка.

 

КОНТРОЛ

 

Мерките, насочени към ограничаване на сачмянката, са общи за всички костилкови видове. Необходима е прецизна зимна резитба за отстраняване и унищожаване на нападнатите клони, клонки и леторасти, която се извършва едновременно със зимната резитба за плододаване. Препоръчва се есенно-зимно (при три четвърти листопад) или зимно-пролетно (преди набъбване на пъпките) пръскане с бордолезов разтвор -1%. Добре е, ако има възможност да се извършат и двете третирания. Първото вегетационно пръскане се провежда във фенофаза цветен бутон с бордолезов разтвор -1% или други фунгициди. При влажно време, след около една седмица, се пръска отново с подходящи разрешени препарати. Срещу повредите по плодовете се третира със същите препарати в периода след прецъфтяването до ограничаване на болестта.

От черешовите сортове високо чувствителни към сачмянка са  Румънка и Дроганова жълта. Устойчивост проявява сортът Раждавишка белвица.

Високо чувствителни към сачмянка са местният вишнев сорт Ботевградска и сортът Хейманов рубин, чийто плодове се повреждат в много голяма степен.

 

  |  Views: 1058  |  Прочетено във Вестник за градината