Характерно за симптомите на сачмянка по прасковата е, че некротичните напетнявания по листата се запазват продължително време, а по-късно се наблюдава различна степен на перфорация. Особено характерни са повредите по младите леторасти, където се образуват дребни, червеникави точки, които се разрастват в тъмни елипсовидни, леко хлътнали петна. Най-младата част на леторастите може да се обхване пръстеноводно или изцяло, при което връхната част напълно некротира. Около повредените участици по леторастите, често се наблюдава смолотечение. Възможно е нападание и върху по-дебелите клони и клонки, което е съпроводено с интензивно смолотечение, често под формата на фитилчета. Върху плодовете на прасковата, най-често около дръжчената ямичка, се образуват сравнително едри струпеи, чиято коричка се олющва, а на мястото й се отделят капчици смола.

КОНТРОЛ

Мерките, насочени към ограничаване на сачмянката, са общи за всички костилкови видове. Необходима е прецизна зимна резитба за отстраняване и унищожаване на нападнатите клони, клонки и леторасти, която се извършва едновременно със зимната резитба за плододаване. Препоръчва се есенно-зимно (при три четвърти листопад) или зимно-пролетно (преди набъбване на пъпките) пръскане с бордолезов разтвор -1%. Добре е, ако има възможност да се извършат и двете третирания. Първото вегетационно пръскане се провежда във фенофаза цветен бутон с бордолезов разтвор -1% или други фунгициди. При влажно време, след около една седмица, се пръска отново с подходящи разрешени препарати. Срещу повредите по плодовете се третира със същите препарати в периода след прецъфтяването до ограничаване на болестта.