Причинител на ръжда по сливата е гъбата Tranzschelia pruni-spinosae (Persoon) Dietel, която има две специализирани форми – T. pruni-spinosae f. sp. typica  и f. sp. discolor, които някои автори считат за два различни вида, причиняващи съответно червена и жълта ръжда. Патогенът е в състояние да заразява и бадема. Болестта има съществено значение за Старопланинския сливопроизводителен район, където в отделни години предизвиква значителни поражения.

Основните признаци на болестта се появяват по листата под формата на дребни, ъгловати, жълтеникави или червеникави петна, добре видими върху горната повърхност. От долната страна на петната се образуват купчинки с кафяв налеп, а късно през лятото на същите места се появяват черни зимни сори. При силно нападение може да се наблюдава частичен или пълен листопад в края на лятото, което е причина за повторно разлистване и цъфтеж на дърветата. Това предизвиква отслабване на растенията и влошаване на качеството и количествето на реколтата както в годината на нападение, така и през следващата. Макар и много рядко, болестта се появява върху леторастите, предизвиквайки подутини, изпълнени със спори.

Двете форми на гъбата са двудомни ръжди, които имат междинни гостоприемници, съответно Anemone ranunculoides за T. pruni-spinosae f. sp. typica и A. coronaria за T. pruni-spinosae f. sp. discolor. При нашите условия разпространението на патогена се осъществява основно чрез  летни спори, пренасяни с въздушните течения от по-южни страни. Поради това по-силно нападение от тази болест се наблюдава в края на лятото, особено през август, когато преносът на големи маси от летни спори съвпадне с влажно и умерено топло време.

КОНТРОЛ

Създаването на нови сливови насаждения трябва да се извършва в проветриви райони, с добър въздушен и воден дренаж. Необходими са най-малко три  профилактични третирания, а в години с чести превалявания през лятото и четири. Първите две пръскания обикновено се извършват в средата и в края на месец юни, а вторите – в средата и края на юли.

Червената ръжда по сливата напада всички сортове, но в сравнително ограничен размер.

По отношение на жълтата ръжда отделните генотипове на гостоприемника показват различна степен на чувствителност. Силно чувствителни са сортовете Кюстендилска синя слива, Кралица Виктория, Италианска, Бърдачка, Манастирка.

Висока устойчивост проявяват сливовите сортове Хубава Лувенска, Габровска, Калифорнийска синя, Онтарио, Тулео грас, Монфорска, Поп Харитон, Зелена ренклода.