Причинител на ръжда по крушата е гъбата Gymnosporangium sabinae (Dickson) Winter, с безполова форма Roestelia cancellata Rebentish. Болестта има широко разпространение и нарастваща вредоносност през последните години.

След прецъфтяването върху всички зелени части – леторасти, плодове, но най-вече върху листата, се появяват неправилно закръглени, сравнително едри, интензивно жълти петна. При някои сортове петната са заобиколени от пурпурен ореол. В средата на лятото горната страна на петната се покрива с дребни черни точки. От долната повърхност на листа петната имат жълто-зелен цвят. Постепенно те се издуват, а по-късно върху тях се образуват групи от добре видими сиво- белезникави, вретеновидни тръбички, изпълнени със саждив прах. При висока степен на нападение върху листата се формират широки пригорни зони, които са причина за преждевременното им изсъхване. Повредените плодове са силно деформирани и обикновено опадат преждевременно.

Основен гостоприемник на причинителя на ръжда по крушата е хвойната, върху която той зимува. В специални оранжево оцветени надебелявания по многогодишните й клони се образуват спори, заразяващи  крушата, която се явява междинен гостоприемник. 

Паразитът се развива в райони, където е разпространен основният гостоприемник, и при условия с повишена влажност и интензивни дъждове. За разлика от останалите болести по крушата, ръждата се появява сравнително по-късно през пролетта.

КОНТРОЛ

При поява на първите признаци на болестта се извършват фунгицидни пръскания с подходящи широко спектърни фунгициди, някои от които се прилагат и срещу струпясването по крушата.

Сравнителна толерантност към ръжда по крушата имат сортовете Дилова масловка, Пас Красан, Ангулемска дукеса, Вилямова масловка, Добра Луиза, Жифардова масловка, Клапов любимец, Попска круша, Хардиева и Харденпонтова масловка.