Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Ранункулус (Лютиче)

Ranunculus

Ранункулус (Лютиче)

Ранункулус (Ranunculus) е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-50 см, с месести грудковидни корени. Листата му са зелени, двойно или тройно разсечени. Цветовете са прости или кичести, различно обагрени, с диаметър 6-7 см, разположени на тънки цветоносни стъбла, като на всяко стъбло разцъфват по 4 цвята.

В природата са известни около 600 вида от семейство Лютикови. Те са разпространени по цялото земно кълбо, предимно в умерените и студени области. Латинското наименование на растението е Ranunculus и произхожда от rana – на латински жаба. Това се дължи на факта, че голяма част от представителите на рода растат във вода или около водоеми. Лютичетата цъфтят в много багри – от снежно бяло и жълто до тъмночервено. Това е една от причините през последните години да има бум в търсенето на това цвете.

Най-ценен вид като градинска култура е азиатското лютиче – Ranunculus asiaticus, произхождащо от Югоизточна Европа и Мала Азия. Неговото култивиране е започнало през ХІІІ век, а първият сорт се е появил през 1580 г. Известни са две групи градинско лютиче – персийско или азиатско и чалмовидно или африканско, което има по-големи листа и цветове с множество завити навътре венче листчета, наподобяващи кичестия божур. Те са сравнително по-топлолюбиви и не издържат на застудявания, затова не трябва да се оставят да презимуват на открито.

Отглеждане: Ранункулус е изключително светлолюбив вид, предпочитащ слънчеви и добре осветени места. Изберете богата на хранителни вещества и влагозадържаща почва. Засадете коренищата през май на дълбочина 4 – 5 см, а разстоянието между отделните растения трябва да е 12 – 15 см. Поддържайте почвата леко влажна.

Растението се подхранва при първата поява на пъпките с органични подобрители, а в периода на цъфтеж – с универсален подобрител за цъфтящи растения. През август-септември малките грудки се изваждат от земята, подсушават се и се слагат в сандъче със сух пясък или в перфорирани хартиени пакети. Съхраняват се до пролетта на проветриво място при температура около 17 градуса.

Ранункулус може да бъде нападнат от листна въшка и брашнеста мана.

Размножаване: Ранункулус се размножава като внимателно се отдели коренището след изкопаването му. Става и със семена, които са събрани през същата година, които се засяват през октомври – ноември в парник или през март също в парник. В годината на посева растенията рядко цъфтят, необходимо е да ги изкопаете, когато изсъхнат листата и да ги съхраните до следващата пролет.

 

  |  Views: 1602  |  Прочетено във Вестник за градината