Причинител на ранно кафяво гниене е гъбата Monilinia laxa  (Aderhold) Bon. (Schroet.), която има безполов стадий Monilia laxa (Ehrenb.) Sacc. Болестта се проявява в периода между цъфтежа и нарастването на плодовете. Засяга в особено големи размери кайсията, черешата, вишната и сливата, макар че е в състояние да напада и всички останали костилкови и семкови овощни видове. Като гостоприемници на патогена са установени около 30 растителни вида, отнасящи се към родовете Prunus, Mаlus, Pyrus, Cydonia, Mespilus, Corylus и други.

Рано напролет ранното кафяво гниене се появява като опожаряване на цветовете. То започва с появата на некротични петна по венчелистчетата, които по-късно обхващат всички части на цвета. От него заразата преминава върху носещите клонки, които изсъхват заедно с листата върху тях. Загиването на младите леторасти е особено характерен признак при прасковата и вишната. Инфекцията протича и в по-дебелите скелетни разклонения, които изсъхват изцяло или се покриват с язви и раковини, придружени от интензивно смолотечение. Върху младите завръзи симптомите се наблюдават под формата на локално кафяво гниене, което постепенно обхваща целия плод. Особено силно се нападат плодовете с тънка ципа, разположени в кичури или наранени от насекоми. При висока въздушна влажност върху заразените тъкани се образуват дребни, сиви, прашести туфички. Повредените растителни части – листа, цветове, леторасти, плодове не опадат, а остават в короната на заразеното дърво до следващата пролет.

Причинителят презимува като мицел в заразените леторасти и в мумифицираните плодове, намиращи се по дърветата. Напролет при влажно време, а при благоприятни условия дори и в периода на зимен покой, започва формирането на спори. Те се разсейват от вятъра, дъжда и насекомите. Патогенът напада растението, навлизайки през цветните части, устицата, трихомите, през рани или директно през покривните тъкани. Върху заразените органи се образуват нови спори, които извършват масовите вторични заразявания.

Определящ фактор за силното развитие на болестта е високата относителна влажност на въздуха. Отделянето на спорите се извършва при навлажняване, а разпространението им посредством дъждовните капки. Инфектирането протича в широк температурен диапазон, но оптимални са умерено ниските температури. Независимо от това, в меки зими при температури над 0ºС развитието на болестта може да продължи без прекъсване.

КОНТРОЛ

Създаването на нови овощни насаждения трябва да става при подходящи схеми на засаждане и при такива формировки, които обезпечават добро проветряване. Необходимо е да се изрязват до здраво всички болни растителни части – изсъхнали клони и мумифицирани плодове, намиращи се в короната. Големите рани трябва да се замазват с блажна боя или овощарски пасти (терванол Ф). Препоръчва се закъсняло зимно пръскане, преди набъбване на пъпките, с бордолезов разтвор -1%. Вегетационни третирания се извършват във фазите преди цъфтеж,  цветен бутон, прецъфтяване, а след това през 8-10 дни, докато има условия за заразявене и за развитие на болестта с подходящи разрешени фунгициди. Добър ефект има есенното третиране с бордолезов разтвор -1%, когато три четвърти от листата са опадали.

Висока чувствителност спрямо ранно кафяво гниене имат кайсиевите сортове Късна Силистренска, Унгарска, Нанси, Мушански великан,  Дряновска късна 1 и 2, Канино, Умберто. Слабо чувствителени са сортовете Ернани, Филипопол, Луизет, Хамиди, Адеди, Аренджи II, Дорби роял, Нугет.

Силно чувствителни спрямо ранно кафяво гниене са сливовите сортове Стенлей, Тулеу грас, Виктория, Поп Харитон, Хал, Ажанска. Висока устойчивост проявяват Кюстендилска синя слива, Стринава, Алтанова, Ана Шпет, Калифорнийска синя.

Повечето от отглежданите черешови сортове са устойчиви спрямо ранно кафяво гниене. Висока чувствителност спрямо болестта проявяват сортове Наполеон, Ръждавишка белвица, Ранна едра, Румънка, както и почти всички ранни сортове.

От вишневите сортове чувствителност спрямо ранно кафяво гниене показват Унгарска вишна, Хейманов рубин, Сенчеста морела, Охайо, Португалска, Монтморенси, Метеор, Чачански рубин. Относително устойчиви са сортовете Дряновска ранна вишна и Циганска вишна.

Известна устойчивост към ранно кафяво гниене проявяват бадемовите сортове Нон Парел и Бърбанк.

Чувствителност към ранно кафяво гниене показват и ябълковите сортове Червена превъзходна, Ландсбергска ренета, Английска ренета, Каселска ренета, Червен астрахан. Толерантност спрямо болестта проявяват сортовете Джонатан, Златна превъзходна, Бернска розова, Зимна златна пармена.