Родът Полемониум (Polemonium) включва около 50 вида. Те са широко разпространени почти в целия свят. От 16-ти век се отглеждат в Европа като лечебни растения, а като декоративни отскоро са въведени няколко вида.  Видът полемониум карнеум (P. carneum) произхожда от Америка. Растенията развиват силно разклоняващи се тънки стъбла, които достигат 40-50 см височина. Листата са тъмнозелени, текоперести, изправени нагоре, наподобяващи стълба. По тази прилика във Великобритания наричат растенията “стълбата на Яков”. Всяко делче е с ланцетна форма. Многобройните цветчета с диаметър 2-3 см се появяват непрекъснато от април до юли. Баграта им е бледорозова.

Сортове: В северното полукъбло е разпространен видът гръцка валериана (P. caeruleum). Достига на височина до 60 см и на ширина до 30 см. Този вид е с дъгообразни меки листа. Цветчетата са 1 см в диаметър, най-често сини. Има сортове с бели цветове и други с пъстри листа.

Видът полемониум фолиосисимум (P. foliosissimum) се среща по каменистите места в планините в Америка. На височина достига до 1 м. То е изправено и покрито с множество тъмнозелени перести листа растение. Цветовете са виолетово-сини, жълти или бели, 1 см в диаметър. Появяват се през юни-септември. 

Отглеждане: Всички видове полемониум се развиват на слънчеви места, но понасят и полусянка. Почвата трябва да е с лек механичен състав, богата на хранителни вещества. Най-подходяща е слабо киселата реакция. През активният период субстратът трябва винаги да е леко влажен.

Трябва да почиствате растенията от плевели. Важно е да се следи наличието на влага в почвата и да се полива редовно, но с малки дози. Прецъфтелите съцветия да се премахват. От полемониумите се оформят лехи, бордюри или асиметрични групи. Нискостъблените са много подходящи за зацветяване на алпинеуми.

Размножаване: Най-често полемониумите се размножават със семена. Те се засяват през пролетта на открито. През лятото се пикират, а през есента или ранна напролет се засаждат на постояннно място. Разстоянията на засаждане зависят от височината на видовете. При най-едрите те са 50 х 50 см, при средноразмерните – 40 х 40 см, а при нискостъблените – 30 х 30 см. По-рядко се практикува и разделяне на коренищата през есента.