Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Пеперомия

Peperomia

Пеперомия

Пеперомия (Peperomia) е едно от предпочитаните растения за украса на интериора. Това тя дължи преди всичко на интересния рисунък и впечатляващите багри на листата. Цветовете, макар и забележими, нямат особено значение.

Известни са много видове пеперомия, разпространени в тропическите области на Америка и Азия. Доста от тези видове са обект на целенасочена селекция, съответваща на потребностите на интериорния дизайн. Те се отличават по дължината на стъблото (от 15 до 50 см), което може да е пълзящо или изправено растящо, както и по формата и баграта на листата. При някои видове те са овални, овално яйцевидни или сърцевидни, гладки, набръчкани или кадифени със зелен, жълтозелен, кремав, червен, родово-червен, пурпурно-виолетов или в друг нюанс рисунък. Характерен признак на листата е тяхната консистенция, която дава възможност видовете да се разделят на две групи – дебелолистни и меколистни. Меколистните изискват по-висока влажост и затова любителите с успех отглеждат някои видове във флорариуми. Дебелолистните обикновено са предпочитаните, особено в градски условия, тъй като са значително по-устойчиви на сухия въздух в помещенията, отоплявани от топлоцентрали или с електричество.

Не само декоративните качества на пеперомиите ги правят желани участници в интериорната подредба. Смята се, че тези растения унищожават болестотворните бактерии, витаещи във въздуха.

Сортове: Един от най-често отглежданите видове у нас е пеперомията клусифолия (Peperomia clusiifolia), но нерядко се срещат и такива като P. argirea, P.caperata, P. leaves, P. magnoliaefolia и др. Тези видове не са претенциозни и при малко повече старание с успех могат да се отглеждат във всеки дом.

Отглеждане: Успехът при отглеждането им е различен и несполуките най-често, както и при много други цветя, се дължат на пренебрегнати изисквания към околната среда. Трябва да се има предвид, че пепeромията е топлолюбиво растение и сравнително високата температура е необходима както през лятото, така и през зимата. Най-благоприятната температура е между 20-25°С. През зимата тя може и да е малко под 18°С, но не и под 14°С. При температура, по-висока от 27°С и по-ниска от 14°С листата започват да се нагърчват и да окапват. По-особени са изискванията на пеперомията към светлината. Тя изявява декоративните си качества, когато на добре осветено място, понася и до известна степен и полусянката, но прякото слънчево осветление никак не е желателно. В такъв случай листата избледняват, появяват се жълти петна, които впоследствие покафеняват, докато при недостиг на светлина губят цветната си окраска и позеленяват. За успеха при отглеждането от значение е и поддържането на умерена почвена и въздушна влажност. Преполиването причинява омекване на стъблата и листата, които започват да потъмняват и да опадват. При засушаване на почвата и при ниска въздушна влажност също опадват. За поддържане на необходимата влжнаст от значение са умерените поливки, както и опръскването с помощта на пулверизатор. През зимата поливането е по-оскъдно и опръскването се избягва. От значение е и подхранването. Извършва се през двадесетина дни през топлите месеци. Използват се торови разтвори за листни декоративни растения.

Размножаване: Пеперомия може да се размножи по няколко начина: Един от тях е чрез върхови резници, ктоито се потапят във вода, но малко от тях пускат корени. Може да се засаждат и листа в почва или пясък с дръжките, които пускат корени, макар и не във всички случаи. По важното е, че тези листни резници при някои видове не възпроизвеждат майчиното растение и резултатът може да е разочароващ. Най-сигурният начин е разделянето на коренището на две или повече части, щом то е достатъчно добре развито.

 

  |  Views: 1925  |  Прочетено във Вестник за градината