По изящество на формите и по ажурност на листата папратите имат малко съперници. Много тропически видове отдавна са превзели сърцата и жилищата на хората и са станали неотменна част от растителната украса. Трудности при отглеждането им създават тяхната влаголюбивост и капризи по отношение на температурата. Но, както при всички растения, и тук има нестандартни особи, които растат при необичайни за семейството си условия. Такъв чаровен  особняк е пелеята.  Въпреки че е папрат, пелея понася сухия въздух, не обича честото поливане и расте в неутрална или слабо кисела почва. Името й на гръцки означава “тъмна”, което е свързано с цвета на ваите (листата) й.

 В субтропиците на двете полукълба съществуват няколко десетки вида  пелеи, но като украсни растения се използват основно 2 вида.

Кръглолистната пелея (P. rotundifolia) е най-популярна. Произхожда от Нова Зеландия, където обитава варовитите възвишения. Блестящите кожести листенца са почни кръгли и плътно обгръщата стволчето на ваята, коята излиза от коренището.

Съвсем друг вид има африканската зелена пелея (P. viridis). Нейните листенца са дълги, тройно насечени. Въпреки крехкия си вид това е най-устойчивата на засушаване пелея.

 В зависимост от вида пелеите достигат от 20 до 40 см височина. Растат целогодишно, но най-активно през пролетта и лятото. Старите ваи засъхват и трябва да се отстраняват.

Отглеждане: Подобно на останалите папрати, пелеите не понасят директно слънчево огряване. Най-добре се чувстват на светъл северен прозорец, но понасят и по-дълбока сянка, като при това листата им добиват съвсем тъмен цвят. През зимата умерената стайна температура им е напълно достатъчна. Както казахме, поливането трябва да е твърде умерено, за да не загният корените. Водата направо от водопровода много им харесва, защото съдържа калций. Въпреки че устояват на сух въздух, растенията обичат да бъдат пулверизирани с топла вода.

Размножаване: Пелеите се размножават чрез спори, които понякога се самозасяват, и чрез разделяне на коренищата. Това става през пролетта. Частите, получени след разделянето, се засаждат в обикновена пръст за саксии, но с прибавка на счукан варовик. Саксиите трябва да са с добър дренаж. През време на активния растеж подхранването с добре прегорял оборски тор се приема добре от пелеите.