Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Опунция

Opuntia

Опунция

Опунция (Opuntia) е най-мно­гочис­ле­на­та и най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на гру­па как­ту­си. В  ро­ди­на­та им – Се­вер­на и Юж­на Аме­ри­ка, мо­же да се срещ­нат  от Ка­на­да до Па­та­го­ния, на оке­ан­с­кия бряг и на 5000 м ви­сочина в пла­ни­ни­те. Меж­ду тях има ми­ни­а­тюр­ни съз­да­ния, ко­и­то труд­но се за­бе­ляз­ват сред ка­мъ­ни­те, и ги­ган­ти, ко­и­то при­да­ват ха­рак­те­рен об­лик на ог­ром­ни прос­т­ран­с­т­ва. Пре­не­се­ни са по це­лия свят и в топ­ли­те стра­ни са ста­на­ли не­от­мен­на част от пей­за­жа, а ня­кои из­д­ръж­ли­ви ви­до­ве ви­ре­ят и у нас на от­к­ри­то. Стъб­ла­та на опун­ци­и­те са със­та­ве­ни от от­дел­ни сег­мен­ти с раз­лична фор­ма – дис­ко­вид­на, овал­на, лис­то­вид­на. Най-по­пу­ляр­ни са рас­те­ни­я­та  с лис­та във фор­ма­та на пит­ки. Ос­вен раз­но­об­раз­ни­те бод­ли, с ко­и­то са пок­ри­ти раз­лични­те ви­до­ве, всички­те имат в аре­о­ли­те гло­хи­дии – тъ­нички мно­гочис­ле­ни бод­лички. При нев­ни­ма­тел­но пи­па­не на рас­те­ни­я­та те се за­би­ват в ко­жа­та и мно­го труд­но се из­важ­дат, за­що­то са крех­ки и се чупят. По­ня­ко­га мяс­то­то, къ­де­то са ос­та­на­ли, бо­ли дъл­го вре­ме, но ряд­ко се сти­га до ин­фек­ти­ра­не.

Цве­то­ве­те са ед­ри, ши­ро­ко от­во­ре­ни. По­я­вя­ват се по един от аре­о­ла и мо­же да са как­то по  вър­хо­ве­те, та­ка и по кра­и­ща­та на сег­мен­ти­те. У нас най-чес­то мо­же да се ви­ди цъф­на­ла обик­но­ве­на­та опун­ция (O. vulgaris). Коп­ри­не­но жъл­ти­те й цве­то­ве с раз­ме­ри на чаша за ка­фе са при­ят­на глед­ка от юни до ок­том­в­ри. Тя не­ряд­ко об­ра­зу­ва и пло­до­ве, ко­и­то са до­пъл­ни­тел­но ук­ра­ше­ние, а мо­же и да се по­хап­нат. По­ня­ко­га, ма­кар и ряд­ко, от аре­о­ли­те по­кар­ват и лис­тен­ца, ко­и­то с въз­раст­та опа­дат. Мла­ди­те членчета и пло­до­ве­те на мно­жес­т­во ви­до­ве опун­ции са лю­би­мо ла­ком­с­т­во в ла­ти­но­а­ме­ри­кан­с­ки­те стра­ни. На­ричат ги с ин­ди­ан­с­ки­те име­на но­пал и ту­на или бод­ли­ва кру­ша. Въп­ре­ки че труд­но из­дър­жат на тран­с­пор­ти­ра­не, вече мо­же да се срещ­нат и у нас в го­ле­ми­те ма­га­зи­ни. В мно­го стра­ни, къ­де­то кли­ма­тът поз­во­ля­ва, са съз­да­де­ни опун­ци­е­ви план­та­ции, ко­и­то за­до­во­ля­ват тър­се­не­то на ек­зо­тично­то ла­ком­с­т­во.

Отглеждане: В срав­не­ние с дру­ги­те как­ту­си опун­ци­и­те не съз­да­ват проб­ле­ми при от­г­леж­да­не­то им. Нуж­на им е сил­на свет­ли­на и бо­га­та почва, със­та­ве­на от лис­тов­ка и чимов­ка в рав­ни ко­личес­т­ва с при­бав­ка на пя­сък, дър­ве­ни въг­ли­ща и ва­ро­вик. През зи­ма­та не се по­ли­ват и тем­пе­ра­ту­ра­та в по­ме­ще­ни­е­то тряб­ва да е око­ло 7-8 гра­ду­са. През ля­то­то е доб­ре да се из­не­сат в гра­ди­на­та или на бал­ко­на и да се по­ли­ват обил­но. Опун­ци­и­те, как­то всички как­ту­си, не по­на­сят за­дър­жа­не­то на во­да в почва­та. То­ва мо­же да до­ве­де до ги­белта на те­зи из­д­ръж­ли­ви как­ту­си.

Размножаване: Раз­м­но­жа­ва­не­то на опунция ста­ва лес­но с вко­ре­ня­ва­не на от­дел­ни сег­мен­ти или час­ти от тях, а съ­що и със се­ме­на.

 

  |  Views: 679  |  Прочетено във Вестник за градината