Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Опадане на пъпките и загиване на крушата

Причинителят на болестта, която е известна с името Опадане на пъпките и загиване на крушата (pear declinae), се отнася към фитопатогените от групата Phytoplasma

Симптомите не са специфични и приличат на тези, проявяващи се при несъвместимост между подложка и присадник, високо ниво на подпочвените води, хранителни дефицити, измръзвания и други. Важен диагностичен признак за тази болест е наличието на тъмнокафяво напетняване непосредствено до мястото на присажденето и ненормално нарастване на растителните тъкани.

Заразените по време на присаждането дръвчета през първата вегетация от развитието си имат редуциран растеж и развитие. Голяма част от тях загиват още до есента на първия вегетационен сезон. Загиването на крушата протича с различна скорост. В някои случаи това може да стане за дни, дори за часове. През есенно-зимния период пъпките върху леторастите некротират вследствие формирането на отделителна зона от клетки в основата им.

С увеличаване възрастта на растенията процентът на загиналите пъпки намалява. От някои спящи пъпки на болните дървета израстват розетки от листа и леторасти, което дава възможност за възстановяване на нормалното развитие.

Пренасянето на болестта се извършва единствено чрез присаждане, а на големи разстояния чрез посадъчен материал. Има предположения, че обикновената крушова листна бълха (Psylla pyri) e преносител на причинителя на болестта.

Развитието на патологичния процес се определя изключително от наличието на здрав изходен материал, от фитосанитарните условия в процеса на производство на посадъчен материал и от числеността на обикновената крушова листна бълха. Сухото и горещо лято ускорява протичането на болестта.

 

КОНТРОЛ

 

За да се предотврати явлението опадане на пъпките и загиване на крушата, е необходимо производство на здрав посадъчен материал чрез предварителна здравна оценка на изходните майчини растения.  

 

  |  Views: 489  |  Прочетено във Вестник за градината